„В продължение на почти 20 години съм служил като консултант в църкви в САЩ и Канада. Работейки с всички тях, успях да откроя няколко модела на развитие. Един от тях е пряко свързан със състоянието на щастие на църквата. Наскоро прегледах архива със 17-те най-щастливи църкви, където бях консултант. В резултат идентифицирах 9 общи характеристики на тези общности”, заяви Том Райнер пред кореспондент на Christian Post.
1. Пасторът е силен лидер, но не е автократичен. Той може да поддържа яснотата на видението си, без да налага волята си във всяко решение.
2. Пасторът редовно показва и потвърждава любовта си към общността. И на думи, и на дело пасторът ясно показва, че обича членовете на църквата. Той ги обича независимо от отношението им към него, въпреки че по-голямата част от църквата също дълбоко обича своя пастор.
3. Пасторът редовно показва и потвърждава любовта си към хората в района, където се намира църквата. Въпреки че не е вездесъщ, пасторът участва в много дела на общината. Той наистина обича ближния си и счита своя район за свое мисионерско поле.
4. Служителите се отнасят добре един към друг и работят добре заедно. Ако има напрежение между тях, е невъзможно то да бъде скрито от общността. Но ако служителите са обединени и приятелски се шегуват един с друг, сред членовете на църквата цари радост и единство.
5. Голям процент от членовете на църквата участват в служението. Когато служат, те са изпълнени с чувство на радост и удовлетворение. В такъв случай те нямат излишно време за спорове.
6. Деловите срещи са кратки и приятелски. Те рядко преминават в оплаквания и борби. Напротив, повечето от членовете са твърде заети, за да оказват отрицателно въздействие върху служението.
7. Голям процент от членовете на църквата участват в малки групи или в неделното училище. Общността расте чрез малките групи. Настоящите членове на общността потвърждават тенденцията, а именно – те стават все по-щастливи хора.
8. Повечето пастори лесно жертват времето си за изучаване на Словото заради тиранията на спешните задачи. Те са разстроени, защото не разполагат с достатъчно време, за да се подготвят добре за проповедта. Членовете на църквата също са разстроени, защото не чувстват, че пасторът ги храни. В една щастлива църква пасторът винаги отделя необходимото време за Словото.
9. Около пастора има официална или неофициална група от вярващи, които явно обичат своя духовен лидер. Те му дават насърчение и той е отговорен за тях. Отношенията между групата и пастора са честни, прозрачни и преди всичко здрави.