Трета част от поредицата „Християнинът и неговият език”

Езикът показва какво има вътре в сърцето. Това е интересно, понеже в човешката си мъдрост сме свикнали да не обръщаме много внимание на приказките, а повече на делата. Словото обаче набляга много и на думите, които изговаряме.

„Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш” (Maт. 12:37).

Яков ни казва, че контролирането на нашето тяло и нещата, които правим, са пряко свързани с езика – „който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло” (Яков 3:2). Ако ти си човек, който има благ, прощаващ и чувствителен език, Библията казва за теб, че си мъдър – „който въздържа устните си, е разумен” (Притчи 10:19). Словото дава много добър съвет дори и на тези, които са считани за безумни: „Даже и безумният, когато мълчи, се смята за мъдър и когато затваря устата си, се смята за разумен” (Притчи 17:28). Думите наистина са много важни за Бог, както и за мнението на околните за нас.

Обърнете внимание на думите, с които е описан Христовият език в Евангелието според Лука. Когато хората са слушали Исус да говори, словата Му били такива, че Лука казва: „И всички говореха добри неща за Него, като се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му” (Лука 4:22).

Та какво излиза от всичко това? Наистина, езикът показва какво е вътре в сърцето ни. Ако вие сте човек, който обича да се хвали с езика си, то вие сте самохвалко. Вие не сте смирен човек, който има език на самохвалство. Ако вие сте човек, който се гневи често с езика си, то вие сте гневен човек. Вие не сте смирен човек, който има гневен език. Ако сте човек, който доста често лъже с езика си, вие сте лъжец, не сте смирен човек, който има лъжлив език.

„Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща. Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата” (Матей 12:37).

Езикът контролира целия ни живот.

Апостол Яков сравнява езика с юзда или сравнява говоренето на езика с използването на юзди. Само човек, който някога дори се е опитвал да язди магаре или кон, може да разбере силата на тези думи. Когато бях много малък, ми позволиха да се кача на оседлан кон с придружител. Спомням си колко бях изумен от ефективността на юздата. Конят е огромно животно и много силно, но юздата, държана само с едната ръка, може да го накара да се обръща и ходи накъдето пожелае човек. Езикът има същата сила да направлява живота ни.

Яков прави една канонада от сравнения, с които описва езика по все по-образен начин. Целта му е наистина да осъзнаем важността на това, което езикът може да стори в нас.

Езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.

Фразата, на която бих искал да обърнем внимание, е „колелото на живота”. В буквален превод от гръцки става въпрос за „колелото на началото/раждането ни” (τροχὸν τῆς γενέσεως). Звучи невероятно, но това, което Яков иска да каже, е, че с раждането на човека колелото се завърта. И силата на езика е толкова голяма, че може да унищожи още самото ни начало.

Със сигурност познаваме хора, които заради езика си са запалили приятелските и роднинските си връзки. „Езикът е огън, цял свят от нечестие” – всяко зло, станало на този свят, е станало заради хапещ език.

И нека бъдем честни със себе си: колко от нас, като отидат на църква, започват да се оглеждат за човек с хапещ език, като си казват: „Ей, хайде да идем да седнем до него!” Колко от нас отиват към някого, чийто език е зъл? Колко от нас обичат да са сред такива хора? „Голяма радост е да си сред такива хора”.

Проблемът на всичко това е, че когато стоим в присъствието на клюкар или клеветник, ние сме принудени да вземем решение. Каквото и да е това решение, то все ще е болезнено за нас. Ако си стоим тихо, без да коментираме, то ние мълчаливо се съгласяваме (мълчанието е знак на съгласие). Ако пък понечим да опровергаем или да поправим клеветника, той започва да ни се ядосва и така става конфликт между него и нас. Най-здравословното нещо, което можем да направим, е да страним от такива хора.

„Не изобличавай присмивача, за да не те намрази” (Притчи 9:8).