„Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас. Понеже всички търсят своето си, а не това което е Исус Христово.” Апостол Павел е имал проблем да намери истински настойници за новите църкви. Днес не е по-лесно да се намерят посветени лидери с бащинско призвание като Павел. Затова ще разгледам двата крайни варианта – добрия пастир и наемника.
Единия живее за да служи а другия служи за да живее, за единия хората са цел а за другия средство, едните са пастори а другите пастири, единия царува като баща а другия като фараон, единия мисли първо за себе си а после за другите а бащата първо мисли за хората си а след това за себе си, единият е с човешка мотивация а другия с Божия. Добрия пастир не се държи като икона а вдъхновява синовете вкарва ги едва ли на насила в тяхната съдба, призвание и служение, той става „стълба” по която другите се качват към успеха и носи този слугински манталитет, това е висша класа лидерство за което Павел казва : – Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате.
Добрия пастир е отговорен за личното духовно развитие на всеки един в църквата за реализиране на пълния духовния потенциал, които Бог е вложил в човека, той е настойник на душите и ще отговаря пред Бога за всяка една душа, която му е поверена. Наемника учи хората какво да пазят а настойника ги учи как да пазят, наемника подържа дистанция от хората и демонстрира фалшива свръх духовност, докато настойника се държи като приятел и не се страхува да покаже реалния си човешки облик, защото не може да изисква от хората това, което той не живее. При това трябва да се има предвид, че щатния служител живее в една изкуствена среда – не ходи на работа и има достатъчно време за четене и молитва, време за себе си и своето семейството.
Наемника казва: моята отговорност е словото, които има уши ще чуе а които не чуе – си е за негова сметка а ако църквата има проблеми или сметки за плащане да се оправя сама. Както хората работят за да благословят своя пастир така и той е призван да работи за хората със слово, съвет, наставление и практично съдействие. Ако той няма този дар ще подготви хора, които имат сърце за това. Колкото повече се стреми човек да изгражда другите, толкова повече изгражда себе си. Мнозина водачи разсъждават така – аз не мога да дам това което нямам, първо аз трябва да съм благословен и когато моята чаша се напълни тогава от това което прелива ще давам на другите. Пастир значи овчар а работата на овчаря е да се грижи за овцете, да предостави хората зрели и пълноценни, така както ги вижда Бог. Наемника манипулира хората от амвона, за да бъдат такива, каквито за него е угодно като например да ограбват себе си без да очакват нищо. Третират хората като роби, заплашват ги, че ако напуснат „тяхната” църква ще се провалят, ще отидат в тъмнина и проклетия и заклеймява всеки, които има смелостта да се отдели от тях като вероломен предател. Добрия пастир благославя и изпраща своите синове в съдбата им дори, когато не е в негов интерес. Някой духовни водачи се оплакват, че Бог им е дал „лош материал” – хора глупави, егоистични без сърце и уши с това те оправдават това, че полагат минимални усилия за Божието царство, толкова колкото да оправдаят заплатата и спасението си .
Да предадеш живота си на някои, които не си видял и чул и целия свят отрича, че съществува е чудо и този живот на ходене по тесния път ти струва нещо, но когато видиш, че някои служител, които трябва да представлява Бога не му струва нищо напротив, неговото християнство е една добра сделка – получава позиция, власт, авторитет, заплата, висок стандарт и е загрижен повече за своите доходи сигурност и репутация това не може да вдъхновява.
В Божието царство е силен не тоя които демонстрира знание, талант, помазание, духовност а този които носи немощите на другите, това е което вдъхновява и насърчава да видиш плодовете и жертвите на някои. Бог е помазал пастирите да се грижат за овцете и ако те го правят с желание и любов то помазанието ще се излива върху тях. Един уважаван от мен пастир попитал Господ: „Аз цар ли съм или слуга?„ и Бог му отговорил –„Слуга си”. Ако бащата е слуга и синът се научава да слугува ако бащата царува то и синът ще възприеме тази мотивация.Ето няколко теста за всеки пастир:
Ако вие заминете някъде за известно време и църквата започне да се разсъхва значи не сте си свършили добре работата.
Ако вие растете а църквата не расте то вие пасете сами себе си.
Колко духовни синове сте родили?
Какво правите за Божието царство – имате ли добър плод (дела) или само шума (думи)
Колко хора са се променили ужилени от вашето поучение?
Каква е вашата кауза? – кауза не е видение което сте написали някога и сте окачили в рамка на стената, това е това е вашия ежедневен пример, вашата жертва, стилът ви на живот.
Кои ви харесва повече хората от вашето обкръжение, които ви познават от години или християни от други общества, които ви познават повърхностно – това определя на къде сте обърнат навън към признание и слава или на вътре към духовното семейство за утвърждаване на вашето призвание и значимост в Царството.
Когато Исус видя множеството се смили за тях, защото се казва, че бяха като овце без пастир, не без учител, пророк или свещеник. Благодаря на Бога за добрите настойници, и че Той е истинският добър пастир независимо от нашия късмет. Все по-често срещам хора, които ми споделят, че им е дотегнало от проповеди – не искат, някои да им казва как да живеят, а някои които да им покаже. Статуквото в момента прави мързеливи християни, които” пребъдват в почивката на Бога и чакат Христос”.Ходенето на служба в неделя е само официалната част, по-важното е личното взаимоотношение с Бога и между християните в ежедневието.
Когато човек служи и носи отговорност той расте а църквата расте чрез приноса на всички, християнството не е индивидуален спорт а колективна игра, но повечето хора не знаят с какво да допринесат за растежа на Тялото, не знаят какво се очаква от тях и не участват активно в църковния живот, затова делото на служението се оказва работа на щатните служители. Мнозина пастори-книжници разбират сужението си като проповядване в неделя сутрин, те са усвоили в детайли омилетиката (наука за проповядването) и подготвят всяка седмица лекция – монолог на определена тема. Но ученици не се правят само с проповеди и поучения.
Исус проповядваше на тълпата, която не го познаваше, докато със своите ученици той е имал други взаимоотношения. Духовното Бащинство не е само сеене но и обработване на почвата, добрия земеделец знае, че ако нивата не се обработва не може да очаква плодове. Добрия пастир не се страхува от различното мнение и насърчава дискусиите, беседите и изграждането на общност – еклесия на основата на приятелство и взаимопомощ подобно на модела Отец, Син и Свети Дух а не на базата на йерархия и власт да си гради собствено царство. Библията ни казва, че имаме „умът Христов” но никои няма този ум в пълнота а само част от него, но събрани двама или трима с внимание върху Исус, присъствието на Бога се проявява и трансформира тези хора от различни индивиди в хора с едно сърце и един ум.
Сегашната форма на богослужение като, че ли е изчерпана и не може да доведе църквата до зрялост. За новото вино трябва да създадем нов мях. В този век на технологиите и комуникациите всеки има достъп до информация – учебници, книги, поучения, конференции …но да придобие човек културата на Царството е необходимо повече от знание, необходим е пример, взаимоотношения, предаване и изграждане а това е практика а не теология. Христос казва – „аз върша това което виждам Отец да прави” колко е лесно стига да намериш духовния си баща. Днес в християнските среди има повече от всякога дефицит на любов и единство и вина за това имаме всички, за да се върне живота в Църквата тя трябва да се реформира отново, отговорност за това носят основно духовните бащи те трябва да заемат мястото си, защото светлината на църквата започва да угасва, а проклет ще е всеки които върши Божието дело небрежно. Божията вечна цел ще пребъде независимо от нашето отношение, Бог ще възстанови простотата на словото и славата на общността на Царя но ще бъде ли в нашето поколение?