Човечеството има един последен враг, с който трябва да се пребори, смъртта. Тя е толкова известен враг, че е била обезсмъртена в творбите на множество световно известни автори. Няма човек на земята, който да не се е сблъсквал лично или косвено с реалността на смъртта. Една неизвестна вдовица от Библията казва думи звучейки колкото песимистично, толкова и вярно: „Защото е неизбежно ние да умрем, и сме като вода разляна по земята, която не се събира пак.“ (2 Царе 14:14) Реалността е, че живота ни е като пръстен съд, не пластмасов, който като се изтърве и се пръска на парчета.

Някой ще каже, че какво общо има това, с Възкресението Христово. Факт е, че много от нас ни е страх от смъртта, от неизвестното след нея. Дори понякога и вярващи, ние пак имаме съмнения и страхове. Уж сме избрали Бога, но защо живота ни е осеян с проблеми и трудности? Защо се разболяваме? Защо минаваме през тежки моменти? Защо? Защо? Защо? … Понякога дори се питаме „Скъсила ли се е Господната ръка?“
Божието Слово ни окуражава, че както ние, така и живота ни са скрити на едно велико място „животът ви е скрит с Христос в Бога“ (Колосяни 3:3) Преди да преминем тези стихове и да продължим да четем по-надолу нека се замислим, кой е този Христос? Как така животът ни е скрит с Христос в Бога?

Последният път, когато Исус бе видян в цялата Си слава, бе от апостол Павел по пътя за Дамаск. Този път Исус се явява в слава, като споменава някои от имената, с които се нарича въз основа на Неговата уникална личност. Те всички са основани на Неговото възкресение. Тези имена, показващи ни величието Му са дадени с цел да осъзнаем великата надежда в това, че е възкръснал от мъртвите.
Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. (Откровение 1:16)

Аз съм Първият и Последният – какви невероятни думи. Кой друг може да каже това за себе си? Нашият Господ е Първият и Последният. Той е Началото и Краят, Той е начинателят и завършителят на нашата вяра. Той е това, което всеки един от нашите най-близки са се опитвали да бъдат за нас … и не са успявали. Нашите родители, баби и дядовци са се опитвали да бъдат всичко за нас. Не са успявали, понеже последният враг, ги е събарял, независимо от здравето им, независимо от силата им. Само Христос е този, който може да каже тези думи в пълнота. Той е Първият и по ранг и по отношение на време и Той е и Последният, по време и по завършеност.

Живият, бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове – какво прекрасно име за нашият Спасител. Никой не може да каже, че е жив, както Христос е жив. Той е първият плод, Той е единственият, който е влязъл в битка с последният враг, смъртта, и е излязъл победител. Никой друг преди Него не е успял да направи това. В Словото четем, че хора са били съживявани, но пак са почивали, имало и хора, които са избегнали смъртта, но никой в човешката история не е побеждавал смъртта, а именно, да влезе в битка с нея (бях мъртъв) и да излезе победител (като не позволи смъртта да го държи в гроба – ето живея до вечни векове). Словото ни казва, че Исус притежава един неунищожим живот, който Му дава правото да държи поста на Първосвещеник – един, който да се грижи за Своите Си. Каква радост, каква надежда, да знаем, че Този, с който живота ни е скрит в Бога е Живият – единственият, който е победил смъртта и живее до вечни векове!

Имам ключовете на смъртта и на ада – двете неща, от които древните, а и ние, се ужасяваме са смъртта и вероятността да отидем в мястото на сенките, на забвението, на мъки, в ада. Този, обаче, с Който ни е скрит живота в Бога, притежава ключовете на смъртта и на ада. Какво означава човек да притежава ключовете на нещо? Означава, че Той е този, който пази, предпазва и който позволява нещо да се случи – т.е. Той контролира нещата.

Когато бях малък си спомням, че ако имаше развален плод в къщи, нас, децата ни беше страх да го ядем, за да не се разболеем. Баща ни, обаче, имайки здрав корем, без проблем изяждаше това, което ни караше да се страхуваме, и което разваляше другите плодове. Татко поглъщаше разваленият плод, и той вече не представляваше опасност за нас.

По същият начин, Словото ни казва, че Бог се грижи за децата Си като един ден ще погълне смъртта победоносно (1 Кор. 15:54).
От този стих и писаното до сега разбираме каква огромна надежда ни носи възкресение Христово. Това е надежда, но не като човешката, която „умира последна“, а надежда, която е влязла в битка с последният враг, смъртта, и е излязла победител. Христос е надеждата. Надеждата на християните се крие не в морала или етиката на учението ни, не в изцеленията и чудесата, а в една личност, в Първият и Последният и Живият, в Този, Който има ключовете на смъртта и на ада. Никой, ама никой друг в човешката история не може да каже това за себе си, само Този, Който е наистина жив.

Знаейки това, апостол Павел, вдъхновен от Святият Дух, пише едни от най-невероятните думи, които може да облекат надеждата, която ни носи Възкресение Христово в думи, а именно: Но не се срамувам, защото зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил. (2 Тим 1:12)

Надявам се, сега да осъзнаем силата на думите на апостола въз основа на осъзнаване същинската личност на Исус Христос открита ни в Откровение. Каква надежда, каква радост можем да имаме като знаем, че нашият живот е скрит с Христос в Бог.
Надеждата, която възкресение носи е, че разбираме/знаем в Кого сме повярвали (в Първият и Последният и Живият, в този, който държи ключовете на смъртта и на ада). И знаем, въз основа на живота, който Той живее, че Той е силен да опази онова, което сме му връчили, а именно, живота си, до онзи ден.

Нека Възкресение Христово да бъде една реалност за нас, християните. Това е най-великият празник на света. Няма по-велик, заради личността, която е свързана с Него, Христос възкръсналият, и заради факта, който подкрепя, а именно, че живота ни е в ръцете на Този, който е над всичко и всички – Исус Христос, нашият Господ.