„Дарбите в църквата: тяхното духовно значение, разграничаване и пастирски последствия“ бе темата на поредната сесия от шестия етап на диалога между Папския Съвет за насърчаване на християнското единение и лидерите на петдесятните общности, който се проведе в Рим през юли т.г.. Диалогът, започнал през 1972, има за цел на насърчи почитта и взаимното разбирателство относно въпросите на вярата и нейното практикуване. Водещите принципи в него са искрения обмен на опит и открита дискусия за позициите и практиките на двете традиции, включващи всекидневна молитва и служението към ближния.
Председател на срещата от католическа страна е монс. Майкъл Бюрбидж, епископ на Роли, САЩ, а от страна на петдесятните общности преподобен Сесил Робек, от Божиите Асамблеи в САЩ. По време на работните сесии, участниците са се срещнали с председателя на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, кард. Курт Кох, и монс. Браян Фарел, секретар на ватиканското ведомство, който пред Радио Ватикана говори за плодовете и значението на този диалог, започнал преди повече от тридесет години.
„По време на последната сесия – посочва монс. Фарел – бяха разгледани важността и ролята на харизмите в живота на църквата. Диалогът бе интересен, искрен и плодоносен. В етап на подготовка е и заключителен документ в който ще бъдат включени резултатите от диалога през последните пет години. Този документ ще бъде като база за взаимното разбирателство. Смесената работна комисия ще представи размишление, което да бъде приложено във всички наши богословски факултети, групи и местни асоциации. Всичко това, ще бъде плод на този диалог“.
Според секретарят на ватиканското ведомство за християнското единение, основната цел на диалога с петдесятните, е да се „осъзнае все по-добре петдесятния опит, тъй като за нас католиците не е лесно да се разбере начина по който петдесятните живеят Евангелието. На тази база може да се премине към ново ниво на взаимна почит и разбирателство, стремейки се към едно все по-интензивно сътрудничество“.
Монс. Фарел се спира и на основните характеристики на петдесятната духовност. На първо място „присъствието и прякото действие на Бог в живота на човек. Това се вижда ясно също в начина им на молитва и вдъхновенията, които постоянно насочва живота на християнина“. Отличителна характеристика, е също и „чувството за мисията, задължението винаги да се предава Евангелското послание, защото без Христос не съществува спасение“.
Особен импулс за диалога с петдесятните бе даден и от понтификата на Папа Франциск, който чрез своя начин да живее християнството като житейски опит, а не само като доктрина, спомогна за сближаването на двете традиции. Факт е и постоянното увеличаване както на петдесятните, така и на католическите харизматични движения по света: „Вярвам, че това отговоря на факта, че днес хората чувстват нуждата от една истинска духовност, преминаваща отвъд онова интелектуално християнство, което свежда всичко до една вяра, изградена от доктрини, които трябва да се приемат или отхвърлят. Днес човек се нуждае да почувства, присъствието и благодатта Божия в живота и именно това петдесятните и католическите харизматични движения го чувстват действително и предават чрез тяхната радост и чувство за общност“, отбелязва монс. Фарел.
Диалогът с петдесятните общности се помества в по-обширния диалог с протестантските общности по света. Въпреки това, уточнява ватиканският представител, „трябва да се направи разграничение между двата вида протестантство с които диалогираме: от една страна историческите протестантски църкви, с които имаме много общи елементи и една и съща история, а от друга всички нови петдесятнически и харизматични общности, които са една нова жизненоважна форма за да се живее истински Евангелието в конкретния живот. Това са два начина за водене на диалог, защото базите и общите елементи са различни“. Целта на тези диалози, посочва епископът, е да се „преодолеят различията и противоречията, които през вековете белязаха отношенията между църквите. Сега се стремим да изградим мостове на братство и разбирателство, които да спомогнат за сътрудничеството между църквите пред многобройните предизвикателства в този секуларизиран свят“.
Източник: svt.rv