Всеки отпуск и неговото планиране са свързани с известно напрежение, което при някои от по-чувствителните хора се превръща в безпокойство. Църковните служители и по-специално пастирите понякога попадат в тази категория. Разбира се, не всички могат да бъдат поставени под един и същ знаменател, тъй като има църковни общности с най-различен размер, численост и лидерски екип. Пастирите също са с различен темперамент и психопрофил.
Безпокойството може да се определя от няколко фактора: Кой ще се грижи за паството в отсъствието на пастира, макар и да се касае само за две или три седмици? На кого ще се обаждат хората в нужда? Кой ще поеме проповядването и отслужването на специалните или церемониални събития, ако такива се налагат? Сякаш въпросите "Кой?", "Как?" и "Какво?" са повече, отколкото човек може да понесе и пастирите често вземат решения за прекарване на годишния си отпуск с оглед на отговорите на питанията, поставени по-горе.
В книгата The Contemplative Pastor (Съзерцателният пастир) авторът Юджийн Петерсън цитира един грях, който сякаш е типичен за пастирите. Той го формулира като "богохулно безпокойство да вършим делото на Бога вместо Него Самия". Как да бъде преодолян или премахнат този грях? Осъзнаваме ли го? Има ли ефективни начини да се избавим от него?
Преди всичко трябва да сме болезнено откровени и да признаем, ако изпитваме подобно безпокойство. Всеки църковен водач трябва да има зад себе си обучен и подготвен екип, на който да може да се довери да го замести и поеме служението му в негово отсъствие. Ако не разполагате с такива хора, това не говори добре и вероятно трябва да се замислите дали служението ви не е заело мястото на идол в сърцето ви. Тогава задължително трябва да си отговорите на въпросите: Дали безпокойството ми не се дължи на маниакална нужда да угаждам и да се харесвам на всеки член от църквата ми? Дали не се съмнявам в хората от моя екип и не им се доверявам, че ще се справят достатъчно добре в мое отсъствие? Не заемам ли мястото на Светия Дух при мисълта, че Той едва ли ще престане да действа в мое отсъствие и нещата задължително се нуждаят от моя контрол? Нима моята идентичност е дотолкова неразривно свързана със служението ми, че съм на мнение, че извън църквата, сякаш съм обезличен? Тези въпроси са трудни, но именно техните отговори ще ви помогнат да разберете дали сте виновни в греха "богохулно безпокойство при вършене на Божието дело".
Не го отлагайте. Винаги ще се намерят "уважителни" причини да отложите или анулирате почивката си. Все някой ще се нуждае от вашата беценна помощ или съдействие. Разбира се, това не означава, че ще трябва да отсъствате 2 или 3 седмици около Рождество или Възкресение, макар че и това понякога е възможно да се случи. Излезте в отпуск, като с доверие делегирайте служението на вашите братя и сестри от екипа, с който работите. Не забравяйте, че няма незаменими хора. Идете на почивка с вярата, че хората от ръководния ви екип са водени и подготвени от Светия Дух да служат във ваше отсъствие и това е тяхната възможност да развиват и упражняват дарбите си.
Постарайте се отсъствието ви да е реално и ефективно. Много пастири и църковни служители излизат в отпуск, но в същото време непрекъснато отговарят на телефонни обаждания и имейли, свързани с църковната дейност, а това едва ли е ефективна и реална почивка. Препоръката за напълно ефективна почивка за един църковен служител е пълно откъсване не само от средата, рутинните отговорности и обкръжение, но и от социалните медии, за да почива не само тялото ви, но и умът, и емоциите.
Направете нужното, за да сте със семейството си (или насаме, ако сте избрали този вариант на почивка), но положете усилия това да е на сто процента – в дух, душа и тяло. Тялото ви има нужда от отмора и възстановяване. Някои хора се възстановяват най-добре в усамотени места, други предпочитат оживени курорти. Разбира се, ако имате малки или по-големи деца, трябва непременно да се съобразявате и с техните нужди. Добре е да планирате почивката си достатъчно предварително, така че изненади, появили се в последния момент, да не провалят целия ви отпуск и да предизвикат допълнително напрежение.
Нека времето на почивката ви да бъде и период за близко общуване с Бога заради Него Самия, а не с цел служение или подготвяне на проповеди. Използвайте отпуска си, за да прочетете интересна книга или да общувате с ценни за вас приятели, които виждате рядко. Посетете любими за вас места, където чувствате особено близко Божието присъствие или на които сте създали скъпоценни спомени, свързани с вас и семействата ви. Позволете на децата и съпругата ви да ви имат само и лично за себе си. Не просто бъдете на тяхно разположение, а се наслаждавайте на общуването с тях, като подарък, специално предвиден от Бога за ваша радост и емоционално изграждане. Не забравяйте, че не вашият църковен екип е първата ви отговорност и грижа, а поверените ви от Бога личности – избраната лично от вас съпруга и деца, които са плът от вашата плът. Те са първите и най-важни свидетели на вашето християнско поведение и те са онези, които слушат проповедите на всекидневния ви живот, без да са безкомпромисна или критична аудитория. Те са вашите най-горещи почитатели. Не ги разочаровайте! Те са вашето огледало!
Предупреждение! Пастирите и техните семейства са особено желана компания и търсени участници (в ролята си на говорители, учители, съветници, консултанти, надзорници) по време на християнски лагери и летни мероприятия. Това естествено е свързано с тяхното отсъствие от живота на местната църква. Обаче то често се тълкува погрешно от техните пасоми като "лятна почивка". Опитът е доказал точно обратното. Летните лагери (младежки, тийнейджърски, детски, семейни) са свързани с изключително напрежение и емоционално изчерпване за участващите в тях пастири и техните семейства. След тяхното приключване отпускът за един пастир е задължителен, ако местната църква иска от него той ефективно да поеме отново рутинните си задължения.
Разбира се, има пастири, които няма да се разпознаят в този материал, защото са служители в малки църковни общности, които нямат зад гърба си солиден и обучен екип, който да поеме работата им в тяхно отсъствие. Това не означава, че те нямат право на заслужена почивка. Точно обратното. В техния случай, излизането в отпуск е още по-наложително. Те имат огромна нужда от разбирането на хората, сред които служат. Самите вярващи трябва да насърчат пастирите да си вземат почивка, защото натоварването, на което са подложени е много по-голямо, отколкото това на платените църковни лидери на многочислени църкви.
Време е за отпуск. Пастирю, излизай във ваканция за доброто на твоята църква!
Източник: Christianity today