Скъпи читатели, Празник е!
Нали не сте забравили Радостина Василева?
Решихме да ви припомним за нея с едно кратко интервю. Нейните отговори са нашия поздрав към вас за Деня на християнското семейство.
ЕВ: Какво означава семейството за теб?
Радостина Василева: За мен семейството е завет, обещание, посвещение и принадлежност. Семейството е дар от Бога, на който да се наслаждаваме с отговорност. Понякога сме склонни да гледаме на най-близките си като на даденост, а не като подарък.
ЕВ: Трудно ли е да бъдеш съпруга, ако трябва да спазваш Божия ред, където съпругът е "главата"?
Не би трябвало да е трудно. Когато нещата стават по Божия начин, всичко си идва на мястото. Ако мъжът обича жената така, както Христос обича църквата (Еф.5:25), или се грижи за нея, както за собственото си тяло (Еф.5:28,29), тогава няма да е никак трудно за жената да го слуша и да му се покорява във всичко. Покорството върви ръка за ръка с любовта.
Но за мен лично да си призная ми коства усилия. С годините сякаш сме си разпределили отделните области на отговорност в семейството. Въпреки това, често ми се налага да се смирявам и да внимавам да не вземам ролята на "глава".
Благодаря на Бога за съпруга ми, който прекрасно се грижи са семейството ни и издига името на Христос на първо място в живота ни. Той е пример за мен в много отношения.
ЕВ: Какво се промени, когато се появиха децата?
Радостина Василева: Децата променят ритъма на семейството. Времето насаме един с друг, романтиката, приоритетите… Това е особено характерно, когато децата са малки и изискват повече грижи и внимание. Нашите деца в момента са на 5 години и съответно на 1 година. Въпреки натовареното ежедневие те ни дават много радост и любов. Децата винаги са дар от Бога и благословение.
В нашия случай, първото дете дойде и през първата година от брака ни, но това сякаш още повече ни сплоти и сближи. Синът ни се появи четири години по-късно. Още с първото ни дете винаги съм внимавала да не се суетя прекалено около бебето, но да обръщам специално внимание и на мъжа си. Децата никога не бива да застават между родителите. Те са истинско благословение за семейството, но порастват и отлитат да създадат свое такова. Нашата отговорност е да ги отгледаме и възпитаме. Стараем се да бъдем добър пример за тях и когато те си отидат, оставаме ние двамата. Поне това е моята философия и модел за възпитание, към който се стремя.
ЕВ: Кое е най-трудното, когато вземате решения, а сте на различни мнения?
Радостина Василева: Компромисите. Все някой трябва да направи компромис и да отстъпи. Ако питате кой прави повече компромиси в нашето семейство, ще кажа че това съм аз. Ако попитате съпруга ми, сигурно ще каже, че той отстъпва. Разбира се и двамата правим компромиси един спрямо друг, и понякога спрямо децата. Хората сме егоисти по природа и в повечето случаи искаме да стане по нашия начин. В семейството компромисите са неизбежни. В подобни ситуации си напомняме, че всички искаме най-доброто един за друг и се опитваме да се поставим на мястото на другия. Не винаги е лесно, но не е невъзможно.
ЕВ: Кога най-силно избуява любовта?
Радостина Василева: Когато приемеш човека отсреща такъв, какъвто е и го обичаш въпреки това. Това е решение, което трябва да взимаме ежедневно. Обикновено любовта ни е най-силна след прошката, когато простиш от сърце или на теб ти бъде простено. Тогава разбираш, че си обичан и значим.
На снимката по-горе: семейство Василеви – Теодора, Васко, Ради и бебето Кристиан.