Изминалите два месеца преминаха под знака на митинги, протестни шествия, скандирания и песни из улиците на София и на немалко градове в страната. Причината за всички тях беше рестриктивният законопроект, внесен единодушно от всички политически партии, целящ да ограничи "малките" вероизповедания. И тъй като Бог е автор на разнообразието, а християнското семейство включва различни "бойни единици", бяхме свидетели на такива, които воюваха на попрището на преговарящите. Това бяха християните юристи. Те подготвяха декларации и писма с възражения, участваха в комисии и присъстваха на пленарни заседании, за да отстояват правата на всички онеправдани и засегнати.

Християнските лидери обединиха сили, за да застанат на предните редици, предвождайки, насърчавайки, пояснявайки и мотивирайки за молитви и действие. Сякаш заспалият евангелски християнин се събуди от сън, но не от белезите за бързо наближаващия Младоженец, а от права, получени по Божия милост, които рискуваше да изгуби просто ей-така и бързо да се нареди в редицата на онези вярващи, които страдат също толкова несправедливо в страни с тоталитарни режими в 2018 година.

Днес, 21 декември в деня, в който посрещаме астрономическата зима адвокат Грета Ганева "с удовлетворение ни осведомява, че всички рестриктивни текстове от опасния законопроект отпадат на второто гласуване. Тя благодари на всички за специалното отношение и силния рефлекс към свободата на вероизповеданията; за мощната молитва, правилното говорене към хората, участието в протестите и всичко, в което допринесохте. Най- вече благодарности към нашия жив Господ, който допусна всичко това, което съдейства за добро на ония, които Го любят. Защото вижте какво имаме: 1. Събудена църква; 2. Обединени пастори и ръководители от всичките ни вероизповедания и общности; 3. Пост и молитва за свободата на словото, религиозните убеждения и правото на събирания; 4. Раздадени библии за всеки народен представител; 5. участия в работни групи и комисии, с които депутатите ни имаха възможност да ни опознаят; 6. Мощна подкрепа от световната християнска общност и междудържавни институции; 7. Подкрепа, изразена и в Дипломатически натиск за отмяна на рестриктивните текстове; 8. Наши медийни участиа, с които отправихме послания към цялото общество."

Според п-р Влади Райчинов, заместник-председател на ОЕЦ: "Бяхме свидетели на уникална мобилизация от наша страна на:

духовната сила на църквите (молитва, проповед), пастирските взаимоотношения, рефлексите ни за правда и справедливост, юридическия ни капацитет, журналистическия ни капацитет, лостовете за лобиране и дипломатически натиск , осъзната идентичност като наследници на 500 г. традиция, смелост да адресираме политически аргументи и

успяхме да разтърсим политически мастодонти (6 от 7 партии в НС); да вклиним разногласия в управляващата коалиция; да контрираме тоталитарния инстинкт на държавата да се меси; да се наложим в общественото внимание като трета вероизповедна общност ; да комуникираме с медиите смислено, с аргументи и респект; да превъзмогнем деноминационните си пристрастия в името на единното стоене ; да привлечем с аргументите си световната верска и правозащитна общност."

Като сравнително нов представител на християнска медия имам възможност да наблюдавам, анализирам, а и да ви правя съпричастни възможно най-своевременно със случващите се събития около протестите и промените, свързани със законопроекта. В същото време не преставах да ви запознавам и с онова, което се случваше в останалите части от света. И тъй като предстоят новогодишните равносметки, за мен, като наблюдател, който се старае да бъде обективен, те идват 10 дни по-рано.

Днес се питам как се чувстват победителите? И вместо да се радвам на пълния триумф от това, че сме успели и кризата е приключила (по думите на п-р Момчил Петров), у мен усещането е свързано с горчивина, защото бях свидетел и на разнородни коментари, докато траеха протестите. Оказва се, че дори и в период на криза винаги ще има недоволни, критични и осъждащи християни. Боли ме, че докато едни се борят, защото смятат, че един несправедлив закон, не е е никакъв закон, както твърдо е смятал свети Августин Блажени, други са напълно убедени, че борбата е небиблейска. Ще си позволя да бъда богослов в случая и да цитирам апостол Павел, който съветва онези, които са били роби и имат възможност да бъдат свободни, да се възползват от случая. 

След като цитирах мнението на хората, които изнесоха на гърба си непосредствената битка, ще задам няколко въпроса преди всичко към себе си: Кое ме прави победител? Ценя ли свободата, която имам? Осъзнах ли какво има вероятност да изгубя? Кое не трябва да повтарям отново, за да не пилея свободата, която имам за последните 29 години? Наясно ли съм със силата на християнското единство? Стремя ли се към него? Какво трябва да направя, за да не заспя отново? Ще се огорчавам ли към онези, които винаги ще намерят начин да ме осъдят и да подложат действията ми на критика? Трябва ли да настане криза, за да се сетим, че сме ЕДНО? Фактът, че кризата се размина, ще ме мотивира ли да се моля по-усърдно за онези членове от християнското семейство, които "не са извадили такъв късмет", а продължават да са в затвори, пленничество или робство заради Христос?

Христос беше победител още на кръста! Потвърждава го апостол Павел в триумфалната глава 15 от 1 Коринтяни, задавайки въпроса за силата на смъртта. Християните са граждани на Царство, което не се клати и членове на семейство, което е получило обещание, че силите адови няма да му надделеят. Моята равносметка обаче е тъжна и щастлива едновременно, но при всички случаи е библейска. Защото недоволни, обвиняващи и осъждащи винаги ще има. Затова в Библията четем за Датан, Авирон и Кореевата дружина, за Мириам, която трябваше да стои извън стана заради проказа, причинена от завист. Ако някой реши да ме обвини, че го пращам в Стария Завет, ще му припомня думите на самия Господ Исус Христос към огнения Петър: "Ако искам той да остане, докато дойда, тебе какво те засяга? Ти върви след Мене!"

Не знам как се чувстват победителите, защото не съм се съпротивила още до кръв в борбата с греха, а вие? В същото време обаче зная, че съм повече от победител в и чрез Този, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен. Победата е единствено на кръста. От мен зависи дали ще я имам още сега…