Исусе Христе, Господар на всемира,

Ако ТИ не беше дошъл, ако държеше да запазиш славата Си, да не се лишаваш от удобствата Си и да искаш да Ти служат, вместо да служиш, то тогава моята вечна участ щеше да граничи с безнадеждност. Но не и ТИ. 

ТИ пожела да станеш като мен, за да зная днес и сега, че си преминал през всичко като човек, без да се възползваш от божествения Си статус.

Тази мисъл ме окрилява, когато умората ме е застигнала; привдига ме, когато коленете ми се подгъват и влива надежда в душата ми, когато тъмата е твърде непрогледна. 

Зная, че ме обичаш. За мен не е важна датата или денят. Дали си избрал март, септември или декември. Фажен е фактът.

Ти замени престола с ясла, за да го видя и се постара да го узная.

Няма по-добър Баща от ТЕБ и аз се облягам на гърдите Ти без да искам доказателства.

Това, че си невидимо реален, ми е достатъчно, без да Те виждам.

Приготвил си ми място, за да бъда с Теб, когато ме повикаш. Приготвил си небесни селения за всяко Твое дете, което те очаква.

Приготвил си ми корона в град от чисто злато с перлени врати.

Ти дойде за мен и аз Ти се покланям с благоговение, знаейки че не заслужавам милостта ти, но разбирайки, че го правиш, тласкан от безусловната любов на Бащиното Ти сърце.

Благодаря Ти, че дойде, за да дойда и аз…