Малките църкви винаги са били и винаги ще бъдат най-често срещаният, най-устойчивият и най-приспособим израз на тялото на Христос.

Малките църкви са като мравките. Дори и да избухне "културна ядрена бомба", за да унищожи всички други видими проявления на църквата, малките църковни общества ще оцелеят и в един момент ще излязат на повърхността, на светло.

Когато парите свършат, малките църкви ще намерят начин да продължат да съществуват и да се самоиздържат.

Когато има провал в църковното ръководство, малките църкви ще се ръководят сами.

Дори деноминациите да се разпаднат, малките църкви ще се издигнат.

След като старото премине или избледнее, малките църкви ще се адаптират към новата реалност.

Когато новите и модерни църковни движения започват да стават клише и банални, малките църкви ще продължават да имат своята роля в местната общност.

Когато повечето ни църковни сгради, големи и малки, останат празни, бъдат разрушени или се превърнат в концертни зали, малките църкви ще намерят друго място за среща.

Ако се уморим от програми и събития, малките църкви ще ни напомнят за нашата съществена нужда от близки взаимоотношения.

Ако голямата църква преживее разделение поради богословско или лидерско разногласие, малките църкви все още ще са там, за да обединят Божия народ.

Когато настъпи преследване на вярващите, малките църкви ще се срещат тайно.

Дори и плановете ни да се провалят, малките църкви все още ще бъдат значима част от Божия план.

Източник: Christianity Today

Превод: Петя Зарева