Любовта ТИ, БОЖЕ, смълча творението за три часа, а после то изригна – бе буквално разтърсено от неочакваното – БОГ обикна, БОГ даде, БОГ остави.

БОГ призовава! Прави го и днес!

Божията любов разтърсва планетата всеки път, когато едно човешко сърце погледне с вяра към окървавения римски кръст, който днес е символ на съвършената любов, която си остава неразбираема за нас. И така ще бъде, защото аз съм творение, а БОГ е Създател и Баща.

Благодаря ТИ, БОЖЕ, че ме поглеждаш с усмивка и обич заради пролятата, невинна кръв на Твоя СИН, иначе не бих заслужавала Твоя любещ взор, но дори и тогава, ТИ пак щеше да ме обичаш… ДОКРАЙ…

Бог ни понесе на ръце, когато стана ясно, че няма сами да се справим с греха, който ни спъва. Неговият Божествен Син понесе кръста заради и вместо нас. Направи го съвсем доброволно и съзнателно, макар да знаеше какво означава това. Божият Агнец отиде на клане, без да каже и дума от безусловна обич към венеца на творението, наречено човек.

Ако Христос не се беше лишил драговолно от Своята слава, днес ние нямаше да можем да се надяваме да споделим Неговата.

Живеем в дните на Ню Ейдж, когато всеки земен човек се стреми към слава и божественост (съзнателно и подсъзнателно). Готов е да я постигне само и единствено за себе си, без да я дели с никого. Жертва всичко драгоценно – семейство, деца, чест, достойнство.

Онези, които се наричат вярващи, за сетен път са изправени пред трудното решение – дали ще се стремят към "богатството на славата на тая тайна, Христос сред тях, надеждата на славата", или ще вървят далеч от своя Създател.