За какво се сещате, като чуете израза "Неделно училище"? За старите килийни училища? За училища, посещавани от деца, израстващи в чужбина? За места, където скучаят до полуда? Или за забавачката, в която стоят децата, докато свърши службата на възрастните? И изобщо нужни ли са Неделни училища? 

Да си призная, аз не съм ходила на Неделно училище. Моите родители не бяха вярващи хора и си прекарвах неделните сутрини в пишене на домашни и четене на книги. Сега, когато моите деца ходят на Неделно училище и аз самата участвам в него като учител, виждам каква голяма загуба е било това за мен. 

Неделното училище е живот. Живот за духа на децата. Живот за душата на децата. Тяхната богослужение, в която се покланят на Бога. Мястото, където се молят за своите семейства, за себе си, за децата до себе си. Мястото, където четат (по-големите) Библията с желание и хъс. Мястото, където полагаме основата Исус, при която да прибягват всеки ден и в ден на трудности. Мястото, където се смирявам пред чистата вяра, която имат нашите деца. 

Начините, по които учим деца, са най-различни – от четене на Божието Слово, рисуване на истории от него, изработване на предмети, свързани с преподадения урок, игри, хапване, до възстановка на случки от Библията. Децата обичат да участват дейно в уроците. Ето какво споделят учители в Неделното училище за своето служение:

„Неделното училище е война за душите на децата. То е като още един допълнителен „чадър“, който предпазва децата ни от мръсотията на света. Благодарение на него, децата стават по-чувствителни и подобно на обратната осмоза – имат много по-фина мембрана за това, което допускат до и вътре в себе си.“

„Неделното училище е предизвикателство. Грижа. Любов.“

„Неделното училище е това, на което уча децата, първо да е минало през моето сърце.  Да съм го опитала и приложила първо в моя живот и на дело и действителност да им покажа как Исус живее вътре в мен и как, живеейки в мен, ми дава изобилен живот. Ако са успели да го видят, ще поревнуват и те да го имат. Исус Христос привлича и малки, и големи! За мен неделното училище е църква за най- малките, а ние сме едни душегрижители за техните сърца. Отговорна длъжност пред Бога.“

 „Неделното училище е благословение, отговорност, израстване и много споделена обич.“ 

Това са част от размислите на хора, които работят с децата. Те раздават сърцата си, така че да може децата да видят в тях Исус и сами да Го потърсят. 

Неделното училище е ястие, в което всеки един е подправка за другия. Става шарено, става здравословно, и не на последно място – става вкусно. 

Искам неделното училище да е като магнит за децата. Да е нещо, което чакат с нетърпение и след хвалението да хукнат към стаите си. Много често го виждам и това винаги ме усмихва. За съжаление, понякога децата и родителите го приемат като даденост и това е тъжно. Ако искаме деца, които да стоят за Господа, деца, които да израснат с Него и във времена на трудности и изпитания да не се огъват, а да тичат или да стоят здраво на основата Христос, ние като родители и учители трябва да ги научим на това. 

Ще се върна отново към първото изказване – Неделното училище е война за душите на децата ни и е наша отговорност как ще ги представим един ден пред Бога. Те са нашите таланти, които Бог ни е поверил. Нека ги разработим така, че да чуем един ден: “Браво, добри и верни слуги!"

На снимката по-горе: учители и доброволци от Неделното училище в Евангелска петдесятна църква "Света Троица", Пловдив