В постсъвременната действителност, обсебена от спазването на политическата коректност, църквата трябва да спре да се извинява за начина, по който Бог мисли и действа, както и за библейските принципи за правилно и грешно. В днешната култура повсеместният начин на мислене е, че "всички се борим за правата си".

Говорим за истински неща, истинска болка, истински чувства. И аз харесвам принципа, спазван от църквата, да показва състрадание към хората. Ние трябва да се опитваме да разберем хората, да се вслушаме в техните проблеми и да осъзнаем нуждите и духовните им борби.

Но на фона на натиска от страна на обществото непременно да бъдем разбрани и харесвани, един от най-важните библейски пасажи, които нашето поколение не трябва да забравя, е Исаия 55:8-9, "защото Моите мисли не са като вашите мисли, нито Моите пътища са като вашите пътища, заявява Господ. Колкото небесата са по-високи от земята, толкова и Моите пътища са по-високи от вашите начини и мисли."

Чел съм модерни книги, в които хората оспорват направеното от Бога и се питат защо Той е постъпил по определен начин в дадена ситуация. Подобно схващане се определя от нагласата, че нашият начин на мислене е определящ и най-правилен. Обаче в Библията Бог ни казва, че Той не мисли като нас.

Когато чета Стария завет, много пъти си давам сметка, че в дадена ситуация аз не бих постъпил така, както Бог. Тогава Бог ми прошепва, че причината за това е, че не мисля като Него.

В своето желание да показва състрадание към хората, църквата е изгубила разбирането, че  Бог знае човешката болка, но най-голямата Му грижа касае благоденствието на вечната човешка душа. Той е Вездесъщ и е на небесата, а ние сме на земята и не можем да знаем Неговите помисли, защото Неговите мисли  далеч надвишават нашите. Църквата трябва да престане да се извинява за начина, по който Бог мисли и действа.

Според изчерпателен доклад на Barna Group за религиозната свобода и плурализма през тази година, девет от 10 пастири смятат, че основна част от техните задължения като духовни работници, е да помагат на християните да изповядват библейските позиции по специфични социални въпроси (брак, семейство, сексуална ориентация).

Въпреки това, половината от християнските водачи казват, че често (11% от тях) или понякога (39% от интервюираните) чувстват ограничение, когато трябва да говорят по морални и социални въпроси, защото хората, които ги слушат, могат да се обидят или да се почувстват засегнати.

Според изследователите от Barna: "Залогът е висок в общественото пространство. Проблемите, които пастирите често са най-принудени да коментират, са именно онези, които ги притесняват, защото ако открито кажат каква е библейската позиция по темата, ще бъдат осъдени или критикувани от християни, които имат либерално схващане по темата."

Източник: Christian Post

Превод: Петя Зарева