Делото на Христос не се ограничава само с кръста. То започва с първата секунда на непорочното зачатие, когато Христос се смирява, оставяйки небето, за да стане едно с човеците. Следва раждане в ясла, после детство на беглец/бежанец, кръщение, за да се отъждестви публично с всеки един човек и после отвеждане в пустинята. Исус не отиде там по Своя воля. Беше отведен от Духа, покорен на Божията воля за живота Си.
От първия си ден на земята Човешкият син нито веднъж не прояви своеволие, дори и когато това означаваше да зависи от грижите на ограничени земни човеци или да бъде сред зверовете и змиите пустинята в продължение на 40 денонощия, лишен от елементарни удобства. Какво означава това за нас? Щом Божият Син нямаше Свои планове, а беше покорен на волята на Своя Баща, ние оставяме ли Бог да ни води, каквото и да е обкръжението.
Бог не направи изключение за Сина Си. Не Му осигури палат при раждането, нито сътвори специално за Него малка едемска градина в пустинята, с оазис със свежа вода и красиви плодни дървета. Не. Синът трябваше да преживее всичко като човек, за да може да бъде изкушаван и изпитан във всичко като нас, без да се позове на божествените си свръхестествени качества и да ги използва за Свое удобство. Не 1 ден, нито 7, а цели 40. Числото 40 е олицетворение на изпитание (40 денонощия Мойсей на Синай, 40 години на Израил в пустинята, 40 дни предизвикателство от страна на Голиат) и съд ( 40 денонощия, потоп, 40 години робство под филистимците и пр.).
За да издържи кръста, без да се поддаде на изкушението да слезе от Него, Исус трябваше да издържи изпитанието да живее сред грешни човеци цели 30 години, без да се възползва от своята божествена същност, след което да бъде изкушаван директно от неприятеля на душите в пустинята. Всъщност касаеше се за изпитанието на Неговата воля и покорство, НО в крайна сметка се свеждаше до това дали Божият Син ще потъпка Божието върховенство и суверенитет. Исус обаче и за миг не забрави, че макар Той да решава драговолно, най-доброто за Него е да направи това, което Баща Му е промислил. Причината – Бог обичаше Сина Си, но обича и теб, и мен.
Вървите ли към кръста? Минахте ли през яслата? А през пустинята? Намразихте ли живота си? Знаете ли волята на Отца?
КОЙТО НЕ СЕ СМИРЯВА, НЯМА НИЩО ОБЩО С ХРИСТОС. КОЙТО СЕ СМИРЯВА, ЗНАЕ, ЧЕ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МУ ОТНЕМЕ ПЪРВО трънения венец, кръста, а после и короната.
Автор: д-р п-р Тодор Зарев