Днес е ден за спомен. Да си спомним за мъченика дякон Стефан и да се помолим за съвремените мъченици, които днес страдат за вярата си. Тези, чиито имена не знаем, но те плащат цената за Истината и не отстъпват от убежденията си.
Господ и днес търси и намира Неговите Си, онези с одобрен характер, изпълнени с Духа Му и мъдрост. Безимените за нас, но Той ги знае по име и ги вика, за време като това, да изпълнят волята и намеренията Му, за да стоят после близо до Него и да Го гледат в лицето, чувайки заветните думи: „Добър и верен слуга…влез в радостта на Господаря си“.
В Деяния на апостолите Лука разказва какво се случва след възкресението на Исус Христос с Неговите последователи. В шеста глава става ясно, че членовете на църквата в Ерусалим дават дарения за помощ на бедните. Но тъй като църквата се разраства с бързо темпо, битовизми и недоволство ги поставят в ситуация, да вземат решения. Тогава апостолите свикват цялата християнска общност и заявяват: „И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа. А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото. И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух“ (Деяния 6:3-5а). Този план е одобрен от църквата и са избрани седем мъже, които да отговарят за разпределянето на даренията за вярващите в нужда.
В този библейски пасаж за пръв път е споменат Стефан. Той е първият избран от седемте мъже, които ще помагат в църква, като трепезан работник. За него се казва, че е „пълен с вяра и Светия Дух“. Ръкоположен и помазан, отделен за Божията работа. По-нататък в разказа четем, че Стефан не само се грижи за справедливото разпределяне на финансите, но и проповядва Божието Слово смело. Също както Исус не беше приет от своите събратя юдеи, така и Стефан не е за радост на религиозната общност в Ерусалим. И въпреки че вглеждайки се в Стефан, религиозните водачи виждат „лицето му, като че беше лице на ангел“, това не ги спира да го изтласкат и убият с камъни извън града.
Поводът за смъртта на Стефан става неговото дръзко, огнено слово за Божия Праведник, записано в седма глава на книгата Деяния. Той проповядва Божието слово със сила и познание.Тежко слово, което предизвиква гняв и омраза у религиозните лидери: „А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога; и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога“ (Деяния 7:55-56).
Споменаването на Исус предизвиква яростта им и те изтласкват Стефан извън града. Убиват го с камъни. Така той се превръща в първия мъченик за християнската вяра. Вълнуващи са последните думи на Стефан, с които той се обръща към своя Бог. Молитвата му е изключително смирена и лишена от егоизъм. По примера на Исус, когато се моли за всеки един, който викаше „Разпни Го“. Нещо повече, думи на прошка и застъпничество за онези, които посягат на живота му: „И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.“ Това е християнство на практика. Да не обвиняваш, а да простиш, за да си в пълен мир и преживяваш всеопрощаващата Му любов. Затова и се казва, че Стефан „заспа“. Той не умря, душата му живее вечно в присъствието на Неговия Спасител Исус Христос.
Днес си спомням за дякон Стефан и се моля, за онези за мен безименни мъченици, които плащат цената за вярата си. Давам си сметка и си задавам въпрос: Изкупувам ли, благовремието на свободата? Утре може да не е така.
Искам да съм пълна със Светия Дух и с мъдрост, за да разпознавам сезоните и времената. Да съм помазана и отделена за това, в което съм призована. Да извървя пътя и да Го гледам отблизо. Да живея под отворено Небе, защото Исус е отдясно на Отец. Стефан го видя и Словото го свидетелства.