Днес е денят на св. Патрик и си мисля, че този удивителен човек има какво да ни разкаже.

Патрик е роден в християнско британско семейство. На 16 години е отвлечен в робство от ирландски пирати. След време успява да избяга и се завръща в Британия, където става свещеник.

През 432 година започва неговата мисия в Ирландия, като в рамките на своя живот успява да обърне земята, където е бил роб, към вярата в Христа. Св. Патрик е бил истински мисионер и на своя страна е имал единствено Божия Дух. Той не е проповядвал в покорена територия, налагайки вярата на победителите, нито е имал зад гърба си протекцията на владетел или дори някакъв междудържавен договор.

Св. Патрик е пример как злото може да се обърне в добро и как разрухата може да се окаже врата към едно ново начало, стига в нашата история да сме въвлекли Онзи, който е извор на надеждата и живота.

Мисля, че от гледна точка на времето, земният живот на Христос през V век е изглеждал толкова отдавна случило се събитие, колкото и днес. Както и езичеството в Ирландия е изглеждало точно толкова вкоренено и непоклатимо, колкото постмодерното бягство на западния човек от Христос. Но св. Патрик е бил мъж на надеждата и любовта, и чрез неговото служение се е случило немислимото и невъзможното.

Ето защо си струва човек да живее с надежда и с любов да опитва невъзможни неща, въпреки видимото и обичайното. Когато се случат чрез някой Патрик, това е празник за всички опитвали се.