Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне, и то при зазоряване (Псалми 46:5)

"Няма да се поклати" – какво вдъхновяващо обещание! Възможно ли е ние, които толкова лесно се смущаваме от земните неща, да стигнем до момент или място, където нищо не може да ни поклати или да наруши спокойствието ни? Да, възможно е и апостол Павел го знаеше от опит. Когато беше на път за Ерусалим, където предвиждаше, че го чакат „окови и страдания“, той можеше да каже триумфално: „Но нито едно от тези неща не ме притеснява“.

Всичко в живота и опита на Павел, което можеше да бъде разклатено, беше разклатено и той вече не считаше живота си, нито което и да е от житейските му притежания, ценни за него. Ако искаме и ние можем да преживеем същото, но само ако Бог е в центъра на живота ни и следваме Неговия път. Тогава можем да достигнем до онова духовно състояние, при което нито раздразнението и смущението от малките неща в живота, нито големите и тежки изпитания ще имат сила да ни отнемат мира. При всички обстоятелства ще можем да се осланяме само на Бога.

"Този, който побеждава, ще направя стълб в храма на моя Бог; и той вече няма да се поклати." Да бъдеш непоклатим като стълб в дома на Бога, е край, заради който човек с готовност би устоял на всички сътресения, появили се на пътя му! Обещанията на Бога стоят твърди завинаги и си струва да се опрем на тях.

"Онези, които уповават на Господа, са като хълма Сион, който не може да се поклати, а до века остава" (Псалм 125:1).

Източник: Streams in the Desert
Превод: Петя Зарева