В ден мрачен, тежък, сив вървеше Царят, по път тъй мрачен и осеян с тъма. Тогава сякаш Адът бе дошъл и покриваше цялата земя!

Спомням си за болката на Царя и за камшиците, разкъсващи плътта Му. Как всеки удар с бич по Него носеше спасение на света.

Спомням си и за венеца от тръни и за обидите, които претърпя. За гвоздеите в ръцете и в краката, с които побеждаваше греха.

За кръста, носен по дългия път и изнемощялото Му тяло, смазвано от тежкия товар. За чашата с греха, преливаща и гнусна, и как за Него бе тъй страшна.

Спомням си и за Голгота. Там Царят мой на кръст бе прикован. Спомням си и няма да забравя, поради Него аз бях оправдан!         

Капка от Твоята Кръв, Христе, капка от Твоята кръв се откъсна от венеца от тръни.

Капка от Твоята кръв се строполи като хиляди мълнии.

Капка от твоята кръв има сила могъща.

Капка от Твоята кръв любовта на Бога разгръща.    

Капка от Твоята кръв за грешния свят бе проляна.    

Капка от Твоята кръв, пример за любовта Ти голяма.

Капка от Твоята кръв нов свят за нас сътвори.

Капка от Твоята кръв човека с Бог примири.    

Капка от Твоята кръв днес ни прави различни.    

Капка от Твоята кръв отне греховете ни лични.

 Капка от Твоята болка днес усещаме всички  и без думи прошепваме само: "Господи, молим, прости ни!"