Има хора, които постоянно се чувстват длъжни да помагат на някой, който видимо има трудности или проблеми в живота. И ако не го направят, се чувстват виновни, че нямат достатъчно любов.
За нас християните е много важно да се покорим на заповедта на Исус, “обичай ближния като себе си”; бъди “спомагателна ръка и съчувствително сърце”. Но дали това, което правим за нуждаещия се, е винаги израз на любов или плод на нашата съзависимост?
“Съзависимост” е сравнително нова дума в българския речник. Какво означава тя и кой човек е съзависим?
Съзависим е онзи, който е позволил да бъде повлиян от поведението на друг човек и е обсебен от идеята да помага/контролира поведението на същия. Този “друг човек” може да е дете, възрастен, приятел, съпруг, брат, сестра, роднина, клиент …
Може би се безпокоим за любим човек, който:
е затънал в неприятности;
изпитва резки промени в настроението;
от време на време го обхващат мрачни мисли;
има чести изблизи на гняв;
постоянно прави неща, с които не сме съгласни;
държи се по начин, който създава проблеми.
Може би, нуждаещите се хора ни привличат като магнит и ние сме готови веднага да откликнем и да им помогнем, да дадем, да оправим някоя тяхна каша…Може би, несъзнателно сме започнали да живеем за любимия човек и се чувстваме длъжни винаги да бъдем на негово разположение.
Превърнали сме се в закрилници, спасители, надзиратели и помощници макар, че няма нищо лошо да закриляш, спасяваш, помагаш, НАПРОТИВ! Божието царство и обществото има нужда от такива хора, защото те носят любовта на Господа до другите. Но се появява проблем, когато позволим поведението на другите да ни влияе и да определя нашите действия. Ние спираме да се грижим за себе си и за своите нужди. Ставаме емоционално зависими от хората около себе си и реагираме на постъпките им, вместо да действаме съобразно собствената си воля – умствена, емоционална и физическа. Вече нямаме собствен живот, а сме привързали собствената си личност към нуждата на другите да бъдем постоянно около тях.
Чувстваме се ограничени, неоценени, ядосани, а в същото време длъжни да продължим да помагаме. Но, има начин това да се поправи! НАРИЧА СЕ “ОТДЕЛЯНЕ”!
Да се “отделим”, не означава да се държим студено и враждебно; да приемем безропотно всичко, което живота и другите ни подхвърлят; да бъдем абсолютно незаинтересовани или да пренебрегваме проблемите на другите; да бъдем наивни и да гледаме на живота през розови очила; да пренебрегваме отговорностите към себе си; да прекъснем взаимоотношения си с близките хора, нито да оттеглим своята любов и загриженост.
Да се "отделим" означава да се откъснем или отдръпнем от човека или проблема, но с любов. Умствено и емоционално, а понякога и физически да се отделим от нездравословното обвързване с живота и отговорностите на другия. Така се отърсваме от проблемите, които не можем да решим.
Да се грижим се за собствените си задължения, вместо да се нагърбваме с чужди отговорности. Да оставяме хората, които са забъркали някаква каша, да си понесат последствията. Да си дадем сметка, какво можем и каво не можем. След това, да престанем да се опитваме да променим нещата, които не можем и да не се терзаем и измъчваме.
В крайна сметка, да се стремим да бъдем щастливи – с усилия на волята и Божията помощ да се съсредоточим върху хубавите неща в живота и да благодарим, че те съществуват.
Обичай, помагай, грижи се, но не бъди съзависим! Бъди воден от Духа на Бога в теб!
И не забравяй, има хора, които отстрани виждат това, за което ние сме “слепи”! Смири се и поискай да чуеш, какво виждат те!