6.6 C
София
сряда, април 1, 2026

Над 27 убити на Цветница в Нигерия

Според местни източници, най-малко 27 души са...

Евангелският алианс на Испания с изявление след драстичен случай на евтаназия

Испанският евангелски алианс (AEE) отправи силно изявление...

Църквата се разпада, защото семейството е в упадък

Като основател на национално служение Communio, помагащо...

Защо съществува Църквата?

ВяраЦъркваЗащо съществува Църквата?

През последните няколко десетилетия сме свидетели на много сериозно преосмисляне на мисията на църквата. Всъщност няма да е пресилено, ако кажем, че живеем във време на променяща се парадигма. Една част от тази промяна ние определихме като преход към едно по-нюансирано, широко и холистично разбиране. Тя съдържа обаче и друга, не по-малко значима страна.

 

Дълго време началото на християнската мисия е свързана (гласно или негласно) с църквата. Църквата проповядва спасение на грешниците (консервативни) или носи технологичен прогрес, освобождение и просперитет на изостаналите народи (либерали). В момента обаче подобно приемане се оказва под тежък обстрел и то в поне три направления.

 

1. Изходната точка на християнската мисия все повече започва да се свързва не с църквата, а с Бога. Отец е първият, Който изпраща Сина и Духа в света за неговото спасение, а след това Троицата изпраща църквата. Това на практика представлява завръщане към традиционния начин, по който древната църква говори за „мисия“. В по-ново време един от първите влиятелни богослови, който излага последователно това виждане, е Карл Барт.

 

Според него Бог създава църквата, за да бъде тя инструмент на Неговата мисия, но в този смисъл мисията предхожда църквата, а не идва след нея. По този начин вече не е удачно да говорим за мисията на църквата (освен в един вторичен смисъл), а трябва да говорим за Божията мисия, Missio dei. Като едно по-далечно следствие от това църквата не може вече да бъде виждана като съвпадаща с Божието царство и по този начин като край за самата себе си – макар че тя може и трябва да сочи към царството. Тя е църква единствено, която (и когато) е изпратена в света, за Божията слава и цел. Понеже мисията произлиза от Бога църквата съществува понеже има мисия, не обратното. Накрая, понеже произлиза от Бога мисията се нуждае от Божието (съ)действие, за да се реализира. Нейният успех не е в ръцете на църквата, а на Бога. Новият век ще настъпи поради Божията намеса, а не поради дейността на църквата.

 

Но концепцията за Missio Dei не е богословски безопасна и има и друга, мрачна страна. Ако мисията е Божия, тя лесно може да бъде разбирана като разделена от църквата и като напълно независима от нея. Бог може и на практика изпълнява Своята мисия и без църквата. Това на свой ред може да доведе до извода, че мисионерката активност на църквата всъщност не е чак толкова важна или дори, че е ненужна. Подобно виждане може да бъде изказано в по-мека или по-твърда форма, но в крайна сметка дефинирането на мисията като Missio Dei, Божията мисия, може да се превърне в средство за лишаване на църквата от всякаква мисия, която тя е призована да изпълни.

 

 Разбира се, в Бог наистина не е ограничен от хората и църквата и в някои случаи може да изпълнява Своята мисия и без нея. Възможно е дори да съществува удачен смисъл, в който да кажем, че невярващи хора изпълняват Божията мисия. Но това не следва да бъде виждано като отнемане на мисионерския мандат на църквата, който е съвсем ясно засвидетелстван в Новия завет.

 

Подобен богословски завой очевидно е предизвикателство пред полезността на концепцията за Missio Dei. В същото време прозрението, че мисията не произлиза от църквата, а е следствие от и проява на Божията любов към хората и действието Му в света, е прекалено ценно, за да бъде изоставено с лека ръка.

 

2. Ако решим да запазим виждането за Missio Dei ние вече не можем да говорим за разделение между мисия и църква или дори за превес на едното пред другото. Щом споменем църквата, ние вече по необходимост говорим за мисия и обратн. Щом говорим за мисия, ние говорим за църква, понеже тя е инструментът за нейното осъществяване. Така се оказва еднакво възможно да говорим както за мисионерска църква, така и за църковна мисия – двете неща са до голяма степен взаимосвързани и заменяеми.

 

Това води до една по-нататъшна промяна – ако човек е част от Христовата църква, той по необходимост има дял и в изпълнението на Христовата мисия. Той е изпратен с това поръчение. Вече не отделни мисионери или агенции са пратени и натоварени с тази задача. Не че те повече не са необходими или трябва да изчезнат, но всеки християнин трябва да се включи по някакъв начин в мисията на Бога в света, към която е призван.

 

Следва продължение…

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: