„Даже и в смеха сърцето може да боли “ (Притчи 14:13).

Нищо в този свят не е съвършено. Всеки смях е примесен с тъга. Всеки диамант има някакъв недостатък. Всеки човек има някаква слабост на характера. Във всички области на живота винаги има някакво скрито червейче, което гризе ябълката отвътре. Добре е да сме идеалисти – Бог е вложил в нас копнеж по съвършенството. Но също е добре и да сме реалисти – под слънцето няма да намерим абсолютно съвършенство.

Младите хора често си мислят, че тяхното семейство е единственото, в което има караници. Или че само техните родители

са посредствени личности. Толкова е лесно да се разочароваме от местната църква и да си мислим, че в другите църкви всичко е розово. Или пък постоянно търсим идеални приятели. Очакваме от другите съвършенство, въпреки че ние самите не го проявяваме.

Трябва ясно да си дадем сметка за факта, че всеки човек има грешки и слабости, някои по-очевидни от други. Колкото по изявена личност е някой, толкова по-явни са обикновено и неговите грешки. Вместо да се разочароваме от грешките на другите вярващи, по-добре е да подчертаваме техните добри качества.

А такива също всеки има. Само една личност обаче има всички добри качества накуп – Господ Исус. Често си мисля, че Господ нарочно ни е оставил тук долу с един постоянен и никога незадоволен копнеж по съвършенството – за да гледаме нагоре към Него, в когото няма грешка и няма недостатък. В Него е сборът от всички нравствени прелести. При Него няма разочарование.

Превод: Юлиана Бакърджиева

Източник: One Day at a Time