Но внимавайте, да не натежат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно като примка, защото така ще дойде върху всички, които живеят по цялата земя.

Колко е странно, че безотговорното поведение – „преяждане и пиянство“, може да има същите последици като свръх отговорното отношение – „житейските грижи“.  Очевидно човек може да е така угрижен относно житейските трудности, цели или проблемни взаимоотношения, че да изгуби своята способност да вижда и да се съсредоточава върху най-важните неща.

Натежалото сърце е сляпо за Божиите цели, то е изгубило своята чувствителност, станало е „тежко“, застопорено върху някаква форма на зависимо поведение. То може да бъде някакво инфантилно бягство от реалността или е смазано, под тежестта на трудностите в живота.

Според Исус, противно на начина, по който се чувстват хората, тези състояния не са никак специални, те ни правят „като всички, които живеят по цялата земя“. И някак ми изглежда по-вероятно, сърцето на един християнин да натежи от житейски грижи, отколкото – от преяждане и пиянство.

„Но внимавайте…“ . Сякаш е лесно да объркаме смазаното под товара на грижите сърце, с „отрудените и обременените“, които Исус обещава да успокои (Матей 11:28). Разликата е в отзивчивостта на сърцето. Житейските грижи могат да ни превърнат в радостни хора, които уповават на Божията милост. Също така обаче, те имат способността да ни превърнат в хора с натежали сърца, които фокусирани върху своите ангажименти, стават безчувствени и затворени към Божието царство. Затова бдителността трябва да бъде постоянен елемент от християнския ни живот.