Това лято аз отговарям за градината и двора. Целта ми е да опазя цветята, асмите и кивито живи. Дълги години нямах уменията да поддържам дълго едно цвете живо вкъщи, затова се отчаях и започнах да предпочитам изкуствени.
Но да се върнем на градината. Тя е красива, зелена, шарена и голяма. Полагам двойни усилия да я запазя. Но това, което не ми харесва, е, че паяци постоянно плетат мрежи. Аз не харесвам паяци. А те харесват да си правят мрежите на цветята, дръвчетата, вратите и къде ли не. Днес, докато поливах цветята, ми направи впечатление колко тънки, дълги и със сигурност, издръжливи са паяжините. Те със сигурност не са станали за един ден. На паяка са му били нужни няколко дена, за да ги изплете. И са красиви. Но гадни. Лепкави. Много неприятни.
Също като греха. Той не те превзема за ден. Започва полека да се прокрадва в живота ти. Полека се залепя. Първоначално нищо не усещаш. Не усещаш, че е грях. Как? Тази малка прашинка в живота ми е грях? Абсурд! Следва втората нишка, която също приемаш спокойно, защото не може нещо толкова красиво и фино, да е грешно, нали? Трета нишка, четвърта нишка, става красива фигура, а ти гледаш с възхита извайването ѝ пред очите ти. И не виждаш нищо лошо в това. Та ти присъстваш на сътворяването на едно изкуство! И всичко ти изглежда прекрасно, докато това красиво изкуство не стане твой затвор. Лепкав, гнусен затвор, през чиито прозорци виждаш как приближава неприятелят, който протрива ръце.
Винаги много ми е харесвал стихът, в който апостолът казва да носим тежестите си един на друг. И, ако някой е болен, моли се за него, защото той няма силата за това. Това, което страдалецът се опитва да прави и това, за което му стигат силите е да диша.
Тук идва помощта от приятел. От семейството. Взима метлата и изчиства паяжината. Започва да се моли, да разкъсва паяжината и да помогне на своя приятел да застане пред своя Бог и да поиска прошка и да го измие от лепкавата мръсотия на греха с кръвта на Исус.
Благодарение милостта на Бога, ние сме живи, чисти и желани в Неговото царство и присъствие. И това е великолепно. Само трябва да внимаваме да не се оплетем отново в паяжината.