„Купувай истина и не я продавай.“ Притчи 23:23
Често се налага да дадем нещо, ако искаме Божията истина. Ние също трябва да сме готови да платим тази цена, каквато и да е тя. А когато веднъж сме получили истината, не бива никога вече да я пускаме. Разбира се, този стих не означава, че трябва да купуваме колкото може повече Библии и християнски книги и при никакви обстоятелства да не ги продаваме. Да купуваме истина, означава да правим жертви, за да придобиваме познание за Бога и Неговите принципи. Например, това може да ни навлече враждебността на собственото ни семейство, да изгубим работата си, да сме принудени да скъсаме предишни религиозни връзки. Може да означава финансови загуби и дори физическо малтретиране.
Да продаваме истина означава да правим нечисти компромиси или напълно да се отказваме от нея. Това не бива да правим никога. Арно пише в своята книга „Църквата у дома“: „Всеобщо правило в естеството на човека е, че това, което идва с лекота, и си отива с лекота. А това, което сме придобили с тежка борба, него държим здраво – било то имотът ни или вярата ни. Хората, които без особени лични усилия и грижи са придобили голямо богатство, често го пропиляват и накрая умират в нищета. Рядко е обаче човек, който с огромен труд е придобил състояние, просто да разсипе това трудно спечелено богатство. Така е и с християнина, който е извоювал с борба пътя си към вярата. Ако е трябвало да премине през огън и вода, за да намери мястото на богатствата, той няма лековато да се откаже от това скъпоценно наследство.“
Във всички времена е имало свети хора, които са се отказвали от семействата си, славата си и богатството си, за да преминат през тясната порта и да вървят по тясната пътека. Като апостол Павел те са считали всичко друго за измет в сравнение със славата на познаването на Иисус Христос, Господа. Като Раав те са се отказвали от езическите идоли и са признавали Господа за единствения истински Бог, дори и това да е изглеждало като предателство спрямо собствения им народ. Като Даниил те са отказвали да продават истината, дори и това да е означавало, че ще бъдат хвърлени в огнената пещ, така нагорещена, че би могла да стопи и желязо.
Днес живеем във време, в което духът на мъченичеството е почти изчезнал. Хората по-скоро биха се отказали от вярата си, отколкото да страдат за нея. Гласът на пророка вече не се чува никъде. Вярата е вяла. Твърдите убеждения се осъждат като догматизъм. И за да се допълни картината, хората са готови да се отказват от основни учения на вярата. Те продават истина, а не я купуват. Но Бог винаги ще си има избрани хора, които така ценят скритото съкровище на истината, че са готови да продадат всичко, което имат, само за да получат тази истина. И когато я придобият, вече не са готови да я продадат на никаква цена.