"Блажен онзи човек, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит."

Соченето с пръст е най-грозният човешки жест, който съм виждал през живота си. Той нагнетява обвинение, вина. Не че не заслужаваме да бъдем посочени с пръст и заклеймени. Но кой има правото да го стори? Обикновено най-виновните най-силно обвиняват. Какъв парадокс! Неслучайно народът е казал: "Крадецът вика: „Дръжте крадеца!". А за да бъдем още по-точни, далеч преди народът да каже тази проста истина, Христос рисува гениалната картина на обвинението и ни разкрива нейната грозота: "И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си: Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око."

В повечето случаи причината да сочим другия с пръст е стремежът да оправдаем собствената си вина и да се избавим от убийственото чувство, което тя нагнетява. Но колкото повече сочим другия и го обвиняваме за собствената си мизерия, толкова по-зле се чувстваме. Давид, човекът по Божието сърце, е научил простата тайна. Не е блажен този, който сочи с пръст другите и ги обвинява. Блажен е този, който е получил прошка за своето зло. Блажен е онзи, който е освободен от чувството за вина, защото му е простено! И е много прав. Не съм изпитвал по-голяма радост от тази грехът ми да бъде простен. Да бъда помилван.

"Когато мълчах, овехтяха костите ми….Признах греха си пред Теб и беззаконието си не скрих… и Ти прости вината на греха ми."

Колко сме смели и как добре ни се удава да говорим за греховете на другите! Колко лесно ги съзираме и как сладко ги преобръщаме в устата си и устните ни ги изговарят с вещина. Но Бог никога не е поискал от нас да пълним устата си с чуждите грехове. Той просто ни е поканил да споделим с Него нашите собствени. Когато мълчим, те изгарят костите ни. Когато се опитаме да ги оправдаем с беззаконието на другите, още повече се запалват вътрешностите ни. Но когато ги признаем пред Бога и ги изповядаме пред Него, идва прошка. Идва освобождение. Идва радост!

Простото заключение на пророка е: "Много ще бъдат скърбите на нечестивия, но онзи, който уповава на Господа, милост ще го окръжи. Веселете се в Господа, праведници, и викайте с радост всички, които сте с право сърце."

Горко на онзи, който отказва да остави товара на греха, но го мъкне на гърба си. Горко му.

Блазе на този, който отваря сърцето си пред Бога и го излива. Блазе му.

Но блажен е и онзи, който може да прощава. Да прощава така, както и на него му е било простено. Блазе му. Защото ще пази сърцето си чисто, а от него са изворите на живота, на радостта…. Блазе му, защото пуска угнетените на свобода и развързва връзките на вързаните. Той е човек, около когото да стоиш, е удоволствие. Носи аромата на големия Простител, защото се е научил от Него да прощава. Той носи мир, мира от Княза на Мира. Той носи свобода, а където е Духът на Бога, там е свобода.

"Блажен онзи човек, на когото Господ не вменява беззаконие и в чийто дух няма измама."