Някои изразяват любов чрез служение на другите – като правят добри дела. Други изразяват любовта, като прекарват време с Бога. Чудя се дали хората, които изразяват любовта чрез физическо докосване, копнеят да усетят Божието присъствие. Те копнеят за опитности посредством поклонението. Други имат нужда от думи на насърчение.

Хората също се молят по различен начин. Нашите духовни дарби и личностни качества влияят върху това как се молим.

Например, човек с дар на насърчение вероятно се вълнува от молитва за нуждите на хората. Но човек с дарбата да благовества може да се разочарова на молитвено събрание, където единствените молитви са свързани с потребностите на тялото. Защо? Защото благовестителите предпочитат да се молят за погиващите.

Като се има предвид същото искане, песимистът се моли различно от оптимиста. Като се моли за района около църква, песимистът ще напомня на Бог за проблемите – за разбити домове, наркотици и банди. Оптимистът ще се моли на Божието благословение в същия този квартал. Нуждаем се от двата типа молитва.

Ако не разбираме тези различни стилове, може да се дразним от другите в Христовото тяло. Ако тези от нас, които сме изпълнители, не видят достатъчно хора в служба на Господ, ние мислим, че те не обичат Исус и че не са ангажирани. Възможно е да говорят на друг език и да изразят любовта си чрез даване. Или може би те показват любовта си към Исус, като прекарват повече време в молитва.

Вярвам, че простото разбиране на различните начини, по които изразяваме любов и се молим, може да извърви дълъг път към постигане на единство в нашите църкви. Истината на 1 Коринтяни 12 трябва да се прилага в Църквата – тялото е съставено от много различни части, но всички трябва да работят заедно и да разбират как функционира всеки от тях.

Трябва да прилагаме любовта, описана в 1 Коринтяни 13, и да оценяваме разнообразието в начините, по които изразяваме любовта си към Исус Христос и в това как се молим. Всъщност трябва да се радваме на тези различия.

Превод: Петя Зарева

Източник: Cross Walk