Днес е Денят на св. Амвросий Медиолански, свързан с ена от впечатляващите случки в историята на църквата, която е превъзходен урок за истинската сила на християнството.
През 390 г. римският управител на Солун арестува популярен шампион от състезанията с колесници. Причината за ареста е сексуално насилие спрямо младеж. Солунските тълпи настояват техният идол да бъде освободен и при последвалите бунтове управителят и няколко други администратори са убити.
В отговор император Теодосий I предприема наказателна акция и са избити около 7 000 граждани на Солун. Научавайки за трагичните събития епископът на Милано Амвросий отказва да отслужва Св. Литургия в присъствието на императора. Така император Теодосий няколко месеца не може да пристъпи до епископската църква на града, в който е резиденцията му.
В навечерието на Рождество Христово високопоставени служители от свитата на императора се опитват да поискат промяна на отношението на епископ Амвросий, но в отговор и те са лишени от участие в литургията. В крайна сметка император Теодосий I се налага да се покае публично и да даде писмени уверения, че повече няма да прилага подобни беззаконни методи.
Тази история е показателна с няколко неща:
Християнската църква и християните не трябва да следват светските духове, дори когато те на повърхностно ниво поддържат християнските ценности и мироглед. Времето на император Теодосий I е период на разгром на езичеството и затваряне на езическите храмове. Разправата със солунските агитки е част от тази антиезическа реакция. Освен това агитките от хиподрумите не се ползват с най-доброто име сред благоразумната част от обществото. Епископ Амвросий обаче не се подлъгва по тази политическа целесъобразност и застава на страната на справедливостта и закона.
Защитата на невинни и несправедливо обвинени хора има приоритет пред разправата с виновните. Днес много християни се подлъгват по лесни решения и се увличат по политически лидери използващи обобщаващи обвинения. Приоритетите на епископ Амвросий би трябвало да бъдат отрезвяващ пример.
Християнската църква и християните не трябва да се чувстват сервилно задължени на политическата власт. Епископ Амвросий не се свени да изобличи императора въпреки неговата политика на фаворизиране на ортодоксията срещу езичеството и арианството.
Истината и справедливостта са първи дълг на Християнската църква и християните. Въпреки, че в случая епископ Амвросий не пострадва, определено неговата постъпка е проява на огромна смелост и съзнателно поет риск.
Струва ми се, че много християни днес са изкушени да се впускат в динамиката на обществена активност, чувствайки се длъжни да подкрепят съмнителни каузи, само защото шумно нападат позиции и идеи, несъвместими с християнската вяра. В името на тази целесъобразност лесно се преглъща омразата, беззаконието и откровените клевети. Епископ Амвросий показва, че изборът в полза на политическата тирания срещу обществена аморалност, е фалшива дилема, която не стои пред християните.
Момчил Петров