„У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божи чада“ (Йоан 1:11-12).

На всеки, който вярва в Христос Бог предлага привилегията да стане Негово дете. Но това най-велико предложение е презирано, подигравано и осмивано от слепите и осъдени човеци на този свят. Освен това с Божието предложение се злоупотребява и дори се смята за богохулство.

Макар тези, които изповядват името Му и вярват на думите Му, да са Божии деца, те са били преследвани и убивани, сякаш са деца на дявола, богохулници и бунтовници. Религиозните водачи направили същото с Христос, Божия единороден Син. Те го обвинили, че предизвиква размирици сред народа, че не позволява на хората да плащат данъци на императори (Лука 23:2) и че твърди, че е Божият Син (Йоан 19:7).

Понякога дяволът толкова яростно напада посветените християни с огнените си стрели (Ефесяни 6:16), че те забравят за безкрайната слава, която имат като Божии деца. Те започват да мислят обратното и да се чудят дали Бог ги е забравил, изоставил и отхвърлил толкова надалеч, че повече не ги вижда.

Нашата вяра все още е много слаба и студена. Ако вярата ни беше толкова силна и устойчива, колкото трябва да бъде, ние твърде скоро бихме починали от безмерна радост. Но ние славим Бога, понеже знаем, че дори тези, които притежават само малко вяра, също са Божии деца.

Затова Христос казва: „Не бой се, малко стадо“ (Лука 12:32). Затова ние винаги се  молим заедно с апостолите „Увеличи вярата ни“ (Лука 17:5) и се молим заедно с човека от евангелието от Марк, който викал: „Вярвам, Господи, помогни на моето неверие!“ (Марк 9:24).