И тази година Рождество ни е подарено – отваряме домовете, църквата си и Го посрещаме!
Разказваме историята за Младенеца, за Йосиф и Мария, за овчарите, мъдреците, пеещите ангели и, разбира се, Витлеемската звезда – онази небесна пътеводителка, която търсим отново в нашето небе и ако все пак не я намерим, я рисуваме в мислите си или на оня лист хартия… Как имаме нужда някой да ни води към Младенеца, а отдавна заведени сме при Него.
Рождество се случи по една-единствена причина – неотменимото намерение на Бог да се въплъти и Той да вземе нашия "образ и подобие" – да ни покаже още веднъж, че познава болките, терзанията, радостите и има законното право да измине оня път до Кръста, който беше за нас отреден.
Рождество е превъплъщение – Бог в нашия "образ и подобие". А всъщност, ние създадени сме по Негов образ и подобие. На кого ли приличаше, обаче, онова бебенце в яслата – на мен, на теб, на нас?
Рождествената история е една сбъдната истина, предречена от древните пророчества и писания, но в нея се убеждава всеки един лично – стига да поиска.
Рождество е с дух на семейство. И така, да отидем в яслата и тихо да останем насаме със семейството, за да видим … себе си:
Йосиф – прие Божието намерение и въпреки въпросите, изпълващи сърцето му, "повярва, че ще се случи казаното от Господа". Колко интересно – не просто да повярваш, а да повярваш "казаното от Господа". Чуваме ли го? Кога беше последният път?
Мария – тя зададе “нашия” въпрос: "Как ще се случи всичко това?" – задаваме го и днес всички ние по различни поводи. "Как ще се случи?" и търсим чудото, а то е онова "казано от Господа", което би трябвало да чуем във времена, в които всичко заглушава Го…
И как намира тази Мария смирената сила да произнесе: "Нека ми бъде според както Си казал!" Трудни думи – произнасяме ли ги?…
Рождество се случва и днес, защото някой възкликва: "Нека ми бъде според както Си казал!".
Подареното ни Рождество – лично, за всеки.
Изпратени ангели понякога неочаквано ни вдъхват Слова, които някак си … зачваме и също като Мария трябва да повярваме, че ще се случи "казаното от Господа" – така се случва нашата мисия, изписана страница, път извървян, осмислен живот, следа оставена не просто на пясък, на камък, а в сърцето на Светия.
Имаме ли “казано от Господа” или просто приели сме безлично съществувание с някакво “добро послание”?
"Как ще се случи това?" – любопитно задаваме въпроса си и с упование произнасяме като Мария: "Нека ми бъде според както си казал!"
А Бог – Верен и Праведен, както в онази нощ, така и днес, отново ни казва: "Не бой се, защото си придобил Божието благоволение".
Вълнуващата история за Подареното Рождество ще продължаваме да разказваме и днес. Църквата ще се изпълва с оня радостен шум от детски смях и младежко въодушевление, сякаш от пърхащи ангелски криле; ще има аромат на пресен хляб, замесен от благи ръце; домът ни ще е със запален светилник и небесно благоухание, и целият ни народ – майките, бащите ни, братята и сестрите ни, децата ни, ще казват: "Благословен да е Господ!", “…защото Силният извърши за мен велики дела".
Силният извършва и днес велики дела, и заедно пишем нашата небесна история – като личности, семейство, църква, народ!
Това е наследството, което оставяме на децата си – вълнение от Подареното Рождество. И всичко това разбрахме докато тихо стояхме пред Яслата.