Това, което се случило на Роман в Антиохия през същия ден, също заслужава да се запише. Понеже той бил родом от Палестина, дякон и екзорсит в Кесарийската епархия. Докато присъствал на разрушаването на църквите, той видял множество мъже заедно с жени и деца, отиващи на тълпи към идолите и принасящи им жертви, но поради голямата си ревност за религията той можел да понесе гледката и ги смъмрил с висок глас.

Арестуван заради дързостта си той дал най-благородното свидетелство за истината, което някога е произнасяно. Понеже когато съдията му казал, че ще умре от огън той приел присъдата с радостно лице и напълно подготвен ум, след което бил отведен. Когато бил вързан за кладата и дървата натрупани около него докато хората очаквали пристигането на императора преди да запалят огъня той извикал: „Къде е огънят ми?”

Казал това, той отново бил извикан пред императора и подложен на необичайно мъчение, при което езикът му бил изтръгнат. Но той понесъл това с твърдост и чрез всичките си действия показал, че Божията сила е с тези, които понасяли всяка трудност заради религията, облекчавайки страданията им и укрепвайки ревността им. Когато научил за този странен начин на наказание благородният човек не бил ужасен и предложил с най-голяма готовност езикът си на тези, които го отрязали.

След това наказание той бил хвърлен в затвора и страдал там в продължение на много дълго време. Накрая когато наближавала двадесетата годишнина на императора и според установения милостив обичай била давана свобода навсякъде и на всички, които били в окови единствено, той бил завързан за пет кола, забити в дупки в земята и докато лежал там, бил разпънат и по този начин бил отличен с мъченичеството, което желаел.

 Макар да се намирал извън страната си, все пак той бил родом от Палестина и поради тази причина е удачно да го споменем сред палестинските мъченици. Тези неща се случили по този начин през първата година, когато гонението било насочено единствено срещу църковните управници.