18.8 C
София
сряда, юли 1, 2026

Знаете ли, че…

Знаете ли, че...Новата фланелка на националния футболен...

В молитва за репресирани християни в Непал

Екстремистка индуистка група напада млад християнин...

Масови кръщения събраха хиляди в Борнмът

Около 2700 души се събраха на плажа...

"Хванахме" ли кръста?

ВяраПротестантство"Хванахме" ли кръста?

Мама има имен ден тогава – Денят на Богоявление – Христовото водно кръщение.

 

Там, в реката Йордан, сам Господ взел Своето водно кръщение – осъзнато, целенасочено, не бил в бебешка възраст, а млад мъж, който разбира какво прави и пред Кого прави. 

 

Точно по празниците се запознах с момче на 15 години. 

 

– Може ли да поговорим? – ме попита и нямаше търпение да сподели. – Имам нужда от Христос, не мога да продължавам така – трева, наркотици, компании, дърпат ме надолу. Не искам!

 

Погледнах го – изглеждаше на 20 – пълен със сила, но и със смирение (онази дума, иначе неприсъща за тази възраст и плашеща дори).

 

Разговорът беше от онези, които пълнят душата ти.

 

Радвах се, че вече беше част от една друга компания на едни други млади хора, които го обичаха и споделяха вярата.

Изненадващо ми каза:

– Искам да се кръстя, но не знам какво точно означава това?

 

И преди да чуе някакво обяснение добави:"Може ли сега да отидем на реката?" беше 1.00ч на 1.01.

 

Едно българско момче поиска не просто да намери кръста, но да Го "хване" за цял живот. 

 

И му разказах:

"Водно кръщение е без да се срамуваш да застанеш пред цялото небе и земя и все едно да кажеш: "Вярвам, Господи, в Теб! Ето ме, Твой съм!" И с този символичен, но осъзнат акт на потапяне във водата, "се измиват" онези сплитащи ни неща, наречени "грехове" и чист започваш отначало с вяра в Спасителя, осъзнавайки колко много си обичан от Него…

 

Гледната ти точка оттук нататък става различна.

Когато Исус направи Своето водно кръщение чрез Йоан, се чу глас в Небето: "Това е моят ВЪЗЛЮБЕН Син, в Когото е Моето

БЛАГОВОЛЕНИЕ".

 

Същите думи се чуват и за теб", казах на моя приятел.

Чува ги и някой друг, който сега ги чете и отива да "хване" Кръста, но завинаги.

Моят приятел се потопи в ледената планинска река буквално, следвайки този впечатляващ ритуал, описан в Писанието. 

Не, не намери хвърлен кръст, но очем.видно "хвана" здраво Кръста, вярвам завинаги.

Геройството е не в ледената вода да го намериш, а в реката на Живота да Го задържиш.

И всеки ден да бъде Богоявление – някой да заявява осъзнато вярата си, за да има народ, чийто Бог е Христос.

А такъв народ ВИНАГИ ще благоуспява.

Честит имен ден, мамо! 

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: