Скъпи читатели, днес споделяме с вас интервю с посветените богослови п-р Илчо и Даниела Ефтимови. Те завършват своето първо библейско образование в гр. Бад Гандерсхайм, Германия. След едногодишна практика в християнски център Дюселдорф, пристигат и се установяват в Бургас. На 30 Май 1993 година сключват брак. По същото време Илчо Ефтимов е назначен за помощник-пастир в родната му Евангелска петдесятна църква, град Бургас. От 1 Януари 1995 година сем. Ефтимови поемат ръководството на ЕПЦ, град Бургас и до днес служат на Господа там.
EВ: За да има Седмица на брака, сигурно бракът заслужава да бъде празнуван. Бог казва, че не е добре за човека да бъде сам. Бихте ли коментирали този стих лично за вас, моля?!
П-р Илчо и Даниела Ефтимови: Винаги сме твърдели, че семейството е първата и най-висша институция, създадена от Бога на тази земя. Трябва да отбележим един много важен факт. Констатацията, че за човека не е добре да бъде сам, се дава от самия Бог. А това не е никак за пренебрегване. Самотата допринася хората да преживяват болезнени състояния. Хроничната самота увеличава риска от заболявания, както физически, така и душевни. От друга страна, библейското семейство е източник на сигурност, удостоено с реалното присъствие на Бога. Библейското семейство е също така най-здравата единица в обществото. Семейството е най-надеждната и най-силната институция на този свят.
ЕВ: Вие сте не просто християнско семейство, но и църковни служители. На вас разчитат не само собствените ви деца, но и много духовни потомци. Кое ви помага да издържате на напрежението в натовареното ви ежедневие?
П-р Илчо и Даниела Ефтимови: Безспорно последните двадесет и седем години на служение бяха съпроводени и с не малка доза напрежение. Псалм 121:2 е бил винаги пред очите ни: „Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята“. Тази помощ никога не е закъснявала за нашето семейство. Отдаваме го на посвещението, което имаме един към друг. А това посвещение е било винаги съпроводено с Божието присъствие. И както казва Еклесиаст 4:12: "Тройното въже не се къса скоро."
ЕВ: И двамата сте служители с призвание. Доколко е важно посвещението не само в брака, но и в служението? Какво се случва, ако посвещението не се споделя и от двамата съпрузи? Моля, споделете наблюденията си, защото имате опит в работа с много хора.
П-р Илчо и Даниела Ефтимови: Несподеленото посвещение в служението води не само до негативни развръзки но и до травми с трагичен край. Съпругата не е наблюдател в служението на съпруга и обратно. Съвременната диагноза на някои служители се нарича „прегаряне“. Всъщност това не е никакво прегаряне а резултат от несподелено посвещение. Винаги сме били заедно в служението и в посвещението.
ЕВ: В Битие се казва, че човек ще остави баща си и майка си. Във вашия случай Даниела е тази, която е оставила дома, родината и близките, за да последва съпруга си. Трудно ли беше това решение и за двама ви?
П-р Илчо и Даниела Ефтимови: За мен това решение беше лесно, а за моята съпруга смея уверено да заявя, беше още по-лесно. Душата ѝ преливаше от увереност, че нейното место не е вече в Германия. Ежедневно ме мотивираше с доверието си, лоялността си, с търпение и най-вече с огромната си любов. С думи и дела ме убеждаваше, че сме един за друг и за никой друг.
ЕВ: За съжаление, работниците винаги не достигат на Божията нива. Как вие лично като семейна двойка насърчавате младото поколение да поемат призива за служение?
П-р Илчои Даниела Ефтимови: Преди всичко, чрез примера на нашия семеен живот. Съвременната практика в не малко кандидат-семейни двойки, както и в някой кандидат-служители, е да си създадат първо условия на добър, ако е възможно идеален живот, както и условия за служение и чак тогава да пристъпят към основаване на семейство и започване на служение.
Често този момент никога не настъпва. Преди да се оженим, моята съпруга работеше в дом за умствено изостанали деца в град Солинген, със специалност, за която беше учила в Германия. Няколко месеца я деляха от възможността да наследи старата директорка на поста ѝ. Предложих ѝ да останем една или две години в Германия, да съберем малко финанси и тогава да дойдем в България. Нейният отговор беше повече от категоричен: "Отиваме в България и създаваме семейство."
Месец по късно, Даниела напусна работа, събра личния си багаж и с един стар, препълнен с пътници автобус, изглеждащ така, сякаш всеки момент ще изпадне в клинична кома, пристигна на автогара София след повече от тридесет часа пътуване. Близо двадесет и осем години по-късно, нито тя, нито аз сме съжалявали някога, че сме взели решение да живеем и да служим в България.
ЕВ: Какво бихте пожелали на читателите на "Евангелски вестник" за Седмицата на брака?
П-р Илчо и Даниела Ефтимови: Не преставайте ежедневно да се молите за семействата. Те са били и продължават да бъдат главна мишена на дявола. Голяма сила има усърдната молитва на праведните, казва Яков в своето послание.