Уважаеми читатели, днес разговаряме с Даниела и Калин Данаилови. Те се познават от 20 години, но са свързани в брак от 12 години. Живеят в Червен бряг. Служат в Евангелската петдесятна църква в града, като са посветени да обгрижват младежите в местната общност.

ЕВ: Празнуваме „Седмицата на брака“. Какво означава за вас лично брачният съюз? 

Емилия: Бракът е Дар. Това е запълване на празнините ти. Сякаш Бог ти дава възможност да покажеш най-доброто от себе си към друго човешко същество. Това е чудо. Начин да изживеем пълноценно живота си в партньорство и подкрепа. 

Калин: Да видиш себе си в другия. Това е връзка, която  ви свързва, независимо от живота, който сте живели и начина, по който ви е оформил. Тази връзка е неразрушима и ви кара да чувствата другия особено близък. 

ЕВ: В Посланието до ефесяните 5 глава апостол Павел казва, че връзката между съпрузите напомня за любовта на Христос към Църквата. Какво е мястото на жертвата в брака и в какво се изразява тя?

Емилия: Не мисля, че  има място за жертва. Единствената жертва е вече дадена. Сега си даваме само милост, търпение,  приемане  и любов, но без мисълта за жертване. Когато усетиш себе си като жертва, отнемаш смисъла на Христовата такава.

Калин: Когато приемеш партньора си, трябва да знаеш че макар и толкова близки, вие може да попаднете в ситуации, които да отдалечат порива на душите ви и да ранят чувствата ви. 

ЕВ: Има ли „мъжка“ и „женска“ работа в едно християнско семейство?

Емилия: Да, но ние често навлизаме в работната зона на другия. Учим се да си помагаме и да се развиваме. Това е цял живот. Нямаме списък със задължения и права, ако питате. Всеки прави каквото и колкото може. 

Калин: От физическа гледна точка –  Да. Но който се справя по- добре в определената работа, той я прави, а другия го подкрепя.

ЕВ: Вие имате служение, насочено към младите хора във вашата общност. Какво липсва на днешните младежи относно брачното посвещение и защо?

Емилия: Липсва им самото посвещение. Днес не искат да се посветят на нищо. Предпочитат да се чувстват свободни. Самата мисъл са нещо вечно ги плаши,  защото са несигурни в себе си и в решенията си. Светът ги залива с похот и насърчава свободата и живота ден за ден. На почит са временните неща, кратките, но за сметка на това многобройни връзки. Светът днес е такъв – несигурен и децата също са несигурни. Страхуват се от сигурните и вечните неща, като брака. Страхуват се да не изпуснат нещо от живота, защото света около тях рекламира живот, в който да грабиш е добродетел, а бракът определено не е само вземане.

Калин: Страхът е бариера при всички подрастващи. Забавлението се е превърнало в единствената  форма на взаимност. За младежите животът е като пъзел, но вместо да търсят правилните парченца, те търсят по-шарените и интересните. 

ЕВ: Християните са призовани да бъдат „сол и светлина“. Приложимо ли е това в областта на брака и как именно?

Емилия: Да. Ние сме един за друг именно тази необходимост от сол и светлина. За мен Калин е това богатство,  което понякога се случва да приема за даденост. А не бива. Често липсата на сол и светлина се забелязва по лесно, отколкото присъствието им. Но не бива да бъде така. Мечтая да бъдем именно това един за друг. И да не си позволяваме да се приемем за даденост. Трябва да се почитаме и уважаваме всеки ден с  благодарност, за това, което сме един за друг. 

Калин:  За  да бъдеш сол и светлина  в брака  си е нужно просто да останеш такъв какъвто си и да вървиш в пътя си поел кръста си, като оставиш партньора  ти в същата свобода и избор. 

ЕВ: Моля, пожелайте нещо на читателите на „ЕВ“ за Седмицата на брака!

Семейство Данаилови: Пожелаваме  ви да останете свързани!