Неотдавна християнка от преследваната църква в Китай посети нашата църква. Нейната история беше много трогателна. Тя разказа как е прекарала шест години в китайски затвор. Започнах да си мисля: „Чудя се дали преследваните християни биха искали повече свобода?“ Без съмнение мнозина биха казали: „Абсолютно.“ Религиозната свобода е дар от Бог.
Въпреки че имаме разногласия за несъществени теми като дарбите на Духа, аз високо ценя служението на Джон Макартър и използвам Библията за изучаване с негови коментари. Има обаче моменти, в които трябва да покажем с любов другата страна на медала.
В скорошна статия пастир Макартър беше цитиран да казва: „Преди няколко седмици споделих, че никога не бих се занимавам с въпроса за религиозната свобода. Не бих се борил за религиозна свобода, защото няма да се боря в полза на идолопоклонството. Защо бих искал дяволът да има повече фалшиви религии и те да бъдат достъпни за всички?“
Разбирам за какво се касае, но не би ли трябвало да защитаваме свободата си да се покланяме на Исус, когато имаме възможност? Пастири като мен, Джак Хибс и Роб Маккой правят точно това, като провеждат присъствени богослужения по време на пандемията. Нима ние не упражняваме и защитаваме религиозната свобода?
Насърчаването на религиозната свобода не е идолопоклонство. „Божието Слово е като лъв. Не е нужно да защитавате лъв. Всичко, което трябва да направите, е да развържете лъва и той сам ще се защити”, пише Чарлс Спърджън.
По ирония на съдбата, много от мъжете и жените, загинали за нашите свободи, не са умрели за това, в което Америка се превръща днес. Мнозина дадоха живота си, за да имаме религиозна свобода, вместо да капитулираме пред едно безбожно общество.
Чудя се какво биха казали Лутер, Цвингли, Калвин и Нокс, ако им зададат същия въпрос за религиозната свобода? Всички те настояваха за това по време на Реформацията. Ами Тиндейл и Хус, които бяха изгорени на клада, защото отстояваха истината? Какво биха казали те за свободата да се покланят на Бога и да четат Неговото Слово?
ПОЛИТИКАТА НЕ Е ЛОША ДУМА
Политиката няма да спаси Америка, обаче не можем да пренебрегнем дадената ни от Бога гражданска отговорност и огромното въздействие, което политиката има върху нашето общество. Правим огромна грешка, сравнявайки нашата система на управление със системата, при която е живял апостол Павел. Бог благослови Америка с религиозна свобода, поне в началото на нейното създаване.
В сферата на управлението има две основни области на отговорност. Едната е Божието вечно царство; другата е световната политическа система. Ние носим отговорност и за двете, а вечните принципи на Бога създават тяхната основа. Основната роля на правителството е да осигури дадените ни от Бога права. Една от основните цели на правителството е да защитим свободата да изразяваме любовта си към Бога.
Този въпрос за религиозната свобода никога не е бил по-важен в Америка. Позволяваме на транссексуален човек да бъде помощник-министър на здравеопазването, но не казваме нищо за сексуалната експлоатация на нашите деца. Пастирите са заплашени с големи глоби и затвор, за да държат църквите отворени, докато магазините за дрога и алкохол и клиниките за аборти получават кард бланш. Ако питате мен и безброй други, за религиозната свобода си струва да се борите.
Не трябва да правим компромиси с принципите си, за да участваме в политиката. Каква полза от скрита светлина? „Политика“ не е лоша дума. С прости думи, политиката се отнася до управление или ръководене на група хора. Мисля, че Божието Слово има много да каже за това. Мълчанието не е опция.
МОЩНО НАПОМНЯНЕ
Ще завърша с една история, която често разказвам: „Защо някой не направи нещо?“ Тези пет думи все още занимават мислите ми днес. Преди време седях безмълвен, докато слушах разказа на мъж, посетил музея на холокоста с малката си дъщеря. Докато гледали снимки от лагерите на смъртта и газовите камери, дъщеря му мълчаливо съзерцавала ужасите, които се разкривали пред очите ѝ.
След приключване на обиколката, те се прибрали у дома, без да кажат и дума. Бащата се чудел дали тя наистина е разбрала значението на случилото се. Дали не е твърде млада, за да гледа подобни ужаси? Дали нямало да се отрази негативно на живота ѝ? Дали нямало да започне да се съмнява в Бога?
Той получил отговори на въпросите си два часа по-късно, когато дъщеря му най-накрая казала: „Тате, защо някой не е направил нещо?“
Ще чуем ли същите тези думи от нашите деца и внуци? Да! Ако не успеем да се борим за това, което е правилно чрез религиозната свобода, може да доживеем децата ни да попитат: „Защо някой не направи нещо? За съжаление, може да не успеем да отговорим.
Източник: Christian Headlines
Превод: Петя Зарева
Photo: Truthout