Когато чуем думата привлекателен, си мислим за външността, но всъщност тя е много повече от това. Привлекателността включва четири аспекта: физически, интелектуален, емоционален и духовен.
Физически привликателен е човек, който се грижи да изглежда добре.
Интелектуално привлекателен е човек, с когото ни е приятно да разговаряме, да преживяваме неща или с когото имаме общи интереси.
Духовно привликателен е човек, с когото споделяме подобни убеждения или ценности; чийто убеждения и ценности виждаме като по-добри от нашите. Ако този човек е християнин, неговата вяра влияе и насочва убежденията и ценностите му.
Емоционалнaтa привлекателност е най-важна за взаимоотношенията, но повечето хора дори не го осъзнават. Тя предизвиква у другите емоции, които им е приятно да преживяват.
Казваме, че емоционалната привлекателност е най-важна, защото всеки от нас иска да бъде с някого, който гo кара да се чувства добре – независимо дали е съгласен с нас; независимо, че тялото ни вече не е съвършено; независимо, че имаме различни интереси.
Емоционално привлекателният човек умее да поддържа положителна, емоционална връзка с хората. За да преобразим взаимоотношенията си трябва да положим усилия, да станем най-добрата версия на себе си, която можем да бъдем! Но е важно да помним, че този процес не се случва мигновено!
Емоционалната привлекателност определено е основана на способността емоциите да бъдат контролирани. Но как да го постигнем?
Преди да кажем на даден човек каквото и да е, нека просто да спрем за момент и да си помислим:
“Каква емоционална реакция вероятно ще предивикам в този човек, ако кажа това, което искам; с думите, които ще използвам; с тона и силата на гласа си и с изражението на лицето си?
Ще се наслаждава ли някой на чувствата, които ще предизвикам у него или няма да се наслаждава? Ако предизвикаме негативна реакция в душата му, ще го отблъснем. Но ако предизвикаме емоции, на които той да се наслаждава, това ще ни сближи.
Някои хора умеят да разговарят, защото имат харизма. Харизмата е точно това – умение по време на разговор да се предизвикат позитивни емоции у другия. Това става чрез начина, по който гледаме човека, по който му се усмихваме и го слушаме; начинът, по който се ръкуваме с него.
И понеже харизмата е дарба, а не всеки я има, налага се да я изградим.
Емоционалната привлекателност не е нещо, за което да кажем, “Аз просто не съм такъв човек!” Разбира се, можем да го кажем, но това ще бъде оправдание, което няма да ни помогне да печелим приятели и да бъдем приятни събеседници.
Ако искаме да станем емоционално привлекателни за другите, трябва да внимаваме какво казваме и как го казваме! КАКВИ ЧУВСТВА ПРЕДИЗВИКАХ У ТЕБ? БИ ЛИ СПОДЕЛИЛ?