„Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.“ (Йоан 3:6)

Не можем да почувстваме новорождението и духовния живот с петте си сетива. Не можем да го водим.  Духовният живот ще устои, докато физическият един ден ще свърши. Нашият живот на земята накрая ще се превърне в прах, който ще бъде отвян и никога няма бъде усетен или видян отново. Тогава ще остане единствено духовният живот. Ние ще бъдем възкресени от мъртвите и ще оживеем още веднъж.

Не можем да видим или да разберем духовното раждане. Трябва просто да го повярваме. Роденото от Духа е духовно и главната полза от новото раждане е прошката на греховете и вечния живот. Въпреки това християните все още съществуват и външно физически.

Докато живеят на земята за тях се грижат баща и майка, ядат и пият,  носят дрехи и обувки, имат къщи и градини и притежават собственост. Те гледат на всичко това, сякаш са гости, които пътуват през тази земя към друг град – истинската им цел. Когато пристигнат там те няма повече да се грижат за местата, на които са спирали по пътя. Докато пътуват те винаги мислят: „Днес аз съм гост. Утре ще продължа пътя си.“

По същия начин един християнин мисли: „Днес аз съм гост на тази земя. Но утре ще продължа пътя си към вечния живот и небесното царство, на което съм жител.“ Така християните също пътуват през този живот. Когато достигнат до края на живота си, те ще оставят всичко физическо и ще влязат в един духовен живот, който няма да има край.

Превод: Радостин Марчев