ПРЕДИШНАТА ЧАСТ МОЖЕТЕ ДА СИ ПРИПОМНИТЕ ТУК.
Като казаха това, започнаха и свалянето. Но докато сваляха, дойде един заразяващ вятър, изпратен от Деница. Тези, които бяха свалили бронения нагръдник, се заразиха и след малко умряха. Аз предупредих останалите, нищо да не свалят, но не всички ме послушаха. По пътя си дойдохме до едни големи часовници. На всеки часовник пишеше следното: “Църковно време за свършека.”
Всеки часовник показваше различно време до свършека. Едните показваха – един час, други – десет години, трети – пет години, четвърти – броени минути до свършека. Ние се чудихме с кой от всички тях да си сверим часовника. Тогава Гълъбът на Светия Дух слезе и каза: „Вие имате най-верния и точен източник, с който можете да сверите часовника си. Това е вашата Библия. Погледнете, тя ще ви покаже точното време. Тя ще ви ориентира. След неговите думи, ние погледнахме в Библията. Тя показваше следното: „Точно една библейска стотна остава до свършека.”
Това ни стресна. Ние започнахме още по-бързо да крачим. В никакъв случай не трябваше да закъсняваме за Сватбената вечеря на Агнето и Неговата Невяста.
Продължавайки напред, стигнахме до едни големи врати. Надписът над тях гласеше: Портите на ада. Зад тези врати имаше хора. Тя бяха в ужасно страдание. Беше необходимо някой да влиза вътре и да ги спасява от погиващото им състояние. Вратите не можаха да устоят пред нашето присъствие и се отвориха. Тогава ние видяхме страдащия, потънал в грях свят. Хората горяха с различен огън. Зной и пек. Това изпълваше цялото място. Състраданието в нас ни накара да се втурнем вътре и да избавяме души. Ние влязохме и започнахме душегрижителната си мисия. Успяхме да избавим мнозина, като ги изкарахме от това зловещо място. Онези пътници, обаче, които бяха свалили обувките на благовестието, се бяха опарили и не смееха вече да влизат. Докато продължавахме работата си, от някъде дойдоха мъчители наречени Нечисти духове и започнаха да ни пречат. Започна борба между нас и мъчителите. Ние надвивахме, но повечето от страдащите хора взеха тяхната страна, без да осъзнават какво правят. Ние опитахме, но без успех да ги разубедим. Излязохме от там и продължихме по пътя. След това изкачихме това място и ви намерихме.”
С тези думи, той свърши своя разказ. Само след няколко секунди, при тях Деница – Синът на Зората. Той тръгна право срещу тях. Те обаче не се изплашиха, но като станаха, застанаха, като един и го прободоха, на хиляди места. А той наранен избяга от тях.
И така най-после, те преминаха Планината на Злия Ден и се озоваха в Голямата пустиня на земята грешна. Доста се бяха уморили, но усилвайки темпото решиха по най-бързия начин да я прекосят, за да може да стигнат до убежището наречено Грабването. Но те не знаеха, какво ги чака в пустинята, защото като тръгнаха, още в самото и начало, се натъкнаха на едно място, пълно със змии. Змиите бяха различни по вид. Те бяха: социални, семейни, градски, държавни, квартални, политически, религиозни, църковни змии. Имаше още много други видове за които няма време да говорим. Ще споменем, че и хамелиони не липсваха. Те като видяха пътниците, започнаха да променят външния си вид от страх. Като разбраха, че това са пътници, а не властолюбиви ловджии, от гняв отново промениха външния си вид. Змиите се устремиха към пътниците. А пътниците не знаеха какво да правят. Тогава се отвори небето и се виждаше Божията слава, Исус стоящ отдясно на Отца. Той каза: „Към мене погледнете и спасени бъдете, всички земни краища; защото Аз съм Бог и няма друг.”
Това означаваше, че ухапаните от змиите трябваше да поглеждат към небето, за да видят Божията слава и щеше да се изцерят. Пътниците бяха заобиколени от змиите. Те не трябваше да свалят поглед от Исус, ако искаха да се избавят от змиите. А змиите започнаха да ги хапят. Всяка змия ухапваше различно. Пътниците чувстваха болката, но не сваляха поглед от небето. Така те стъпвайки върху змиите вървяха напред. За съжаление, някои не издържаха на болката и вместо да гледат на Исус с вяра, че не ще умрат, те гледаха на ухапаното и започнаха по-човешки да се лекуват. След минути те умряха. Останалите излязоха от това място. Но бяха посрещнати от хамелеоните. Ще споменем само онези хамелеони, които тръгнаха срещу пътниците. Това бяха католическият хамелеон, православният хамелеон, будисткият хамелеон, ислямският хамелеон, мунският хамелеон, адвентният хамелеон, йеховисткият хамелеон, мормонският хамелеон, хамелеонът на Ню Ейдж, имаше дори и много „евангелски” хамелеони. Няма да забравим да споменем и хамелеонът от Торонто.
Зад тях идваха много други нови хамелеони, които не познавахме. Те си изкарваха езиците и с примамливи думи искаха да заблудят пътниците. Една голяма група от пътниците се залепи за тях. Останалите не искаха и да ги погледнат. Те бързо се ориентираха и избягаха от това място. Но езиците на хамелеоните бяха толкова дълги, че тези, които бяха последни в пътуващата група, бяха докоснати от тях и те също се залепиха на езиците. А след това бяха погълнати от тях. Пътниците продължиха напред, гладни и жадни. Световният пек беше много силен. Някои едвам издържаха на горещината от последните дни. Докато пътуваха се срещнаха с един керван. Това бяха пътуващи хора, които непрекъснато се покланяха на един човек. Той беше много богат. Притежаваше животните, храната, водата и всичко останало в кервана. Като ни видяха хората колко много сме уморени, ни казаха: „Голям късмет извадихте, че ни срещнахте. Нашият младоженец е много добър и с радост би ви дал хляб и вода в замяна на вашите сватбарски дрехи.”
И понеже пътниците бяха много изтощени, те тръгнаха към кервана. Но Пътникът каза: „Братя, не отивайте там! Не си давайте сватбарските дрехи за нищо на света. Без тях не ще можете да участвате в сватбената вечеря на Агнето. А и този тук е фалшив младоженец. Имайте още малко търпение. Според думите на Странника, някъде наблизо трябва да има Малък оазис на любовта. Там ще утолим жаждата и глада.”
След тези думи всички се вразумиха и потеглиха отново по пътя да прекосят пустинята. Продължавайки напред се озоваха пред една малка къща. Отваряйки вратата видяха, че вътре беше много тъмно. Те влязоха. Отивайки към един от ъглите на стаята видяха да мъждука много слаба светлина. Като приближиха, пред тях застана човек, доста стар и дрипав, който след малко седна на един стол. Името му бе Светът. Той треперещ гледаше последните светлинки на мира, след което трябваше отново да потъне в тъмнина и мрак.
Имаше още една стая, която пътниците посетиха. Отваряйки вратата, те видяха един човек, който беше легнал на Леглото на измамите. За възглавница имаше Мъртви дела, а завивките му бяха шити от Човешки усилия. Встрани стоеше Часовникът на съвестта. Този човек сънуваше, че участва в небесни блаженства и си мислеше, че така ще бъде и в реалността. Той беше за съжаление. Пътниците го съжалиха и Послушен на Бога задейства неговия часовник на съвестта. Човекът се събуди и каза: „Сега осъзнах. Искам да се родя отгоре; От дух и вода.” Като изрече това, стана и тръгна с пътниците.
Те вървяха и вървяха, докато в далечината се видя някакъв оазис. Моментално започнаха да тичат. Приближавайки до него, се наведоха да пият вода. Щом вкусиха, разбраха, че водата е горчива. Не можеше в никакъв случай да се пие от нея, защото на дъното ѝ имаше смъртоносна отрова. Имаше отровни животинки, които пускаха отрова. Ето и имената им: Зли помисли, Блудства, Кражби, Убийства, Прелюбодейства, Користолюбие, Нечестие, Коварство, Сладострастие, Лукаво око, Хулене, Гордост, Безумие.
Всичките тези животни излизаха отвътре и пускаха осквернителна отрова. Пътниците разбраха, че това е само един фалшив оазис и затова станаха и продължиха славното си пътуване. По средата на пустинята те срещнаха този дългоочакван Малък оазис на Любовта. Там ги чакаха братя и сестри. Те ги нахраниха и напоиха, облякоха и утешиха. А след като сърцата им се освежиха, те станаха и заедно отпътуваха от това място. Преди да напуснат пустинята ги срещнаха човеците-скорпиони, които ужилваха сърцата им с думи. Доста бяха ужилените от тях, но това не спря пътниците. Те излязоха от пустинята и продължиха своето пътуване, което беше трудно и уморително, но нямаше начин, краят беше съвсем близо. Трябваше да издържат, за да бъдат спасени.
Вървейки по пътя, стигнаха до големите води, наречени Люде и Множества, Народи и Езици. Там седеше една Блудница, облечена в багреница и украсена с злато, със скъпоценни камъни и с бисери. В ръката си държеше златна чаша, пълна с мърсотии и с нечистотии от нейното блудстване. Тя се казваше Вавилон и беше майка на блудниците и гнусотиите на земята. Като видя пътниците, стана и се запъти право към тях. Изведнъж започна да танцува. Танцът, който изпълняваше, се наричаше „танц на омайването”.
Три бяха разновидностите му и три бяха начините на изпълнение. Тя играеше политически, след това икономически и завърши религиозно. После играеше старовременно, след това средновековно и накрая съвременно. Много хора вървяха по нея, омаяни от нейния танц. Тя искаше да причисли и пътниците към това число. Но те бяха звани, избрани и верни. Затова я отминаха. Тя изтича и започна отново да танцува пред тях. След това подаде чашата и омаятелното вино на нейното блудство и каза: „Пийте и се опийте!”
Пътниците се почудиха за миг. Тогава дойде глас от небето, който каза: „Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете ѝ и да не споделяте язвите ѝ.”
Като чуха това, пътниците я отминаха и продължиха по пътя си.
Малко по-нататък ги посрещнаха така наречените проповедници. Те започнаха със своите научно-философски проповеди. Докато едните проповядваха, другите встрани им завиждаха и ги прекъсваха. Така започна и препирня между тях. А докато те се препираха и проповядваха, пътниците поеха отново по пътя. Вървейки напред пееха песен. Ето и нейното съдържание:
Ходете право, не изкривявайте,
Пътят е славен, ще победите.
След това възпяваха Агнето: „Достойно, достойно е Агнето.”
Изведнъж се чу глас от небето, който каза: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века и никой не може да ви грабне от ръката Ми.”
Каза още: „Дерзайте още малко и край!”
Следва продължение…