„Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ (1 Коринтяни 4:7)

Бог е любящ и благ по природа. Затова Той не престава да ни дава изобилни дарове. Дава ни домове и семейства, здрави тела, мъдрост, умения и таланти, както и познание за Писанията. За съжаление ние не можем да се въздържим да не си приписваме заслугите за тези дарове и да не се хвалим с тях. Без божиите дарове живота ни би бил нещастен. Но дори и с Божиите дарове ние пак сме нещастни, понеже все още изпитваме последствията от първородния грях. Цялата човешка раса е засегната от първородния грях. Невярващите не разбират сериозността на този проблем и затова действат така, сякаш той е без значение.

Ние виждаме този проблем не само в себе си, но и в другите хора. Ние се хвалим с материалните си притежания, макар те да са най-малоценните сред Божиите изобилни дарове. Затова богатите, без значение дали са благородници, търговци или фермери, смятат другите хора за вредители. Съществуват и по-големи злоупотреби с по-важните дарове, както мъдрост и справедливост. Фактът, че Бог дава Своите дарове на всеки, води до следния проблем: Бог не може да одобри хвалбата, ние не можем да се въздържим да не се хвалим.

Така светът съгрешава преди потопа. От потомството на Каин произлизат някои от най-надарените и умни хора на света. Но в Божиите очи те са твърде зли, понеже са пълни с гордост относно даровете, които Бог им е дал. Те презират Бога, Който им дава тези дарове. Светът не може да разбере защо това е погрешно и не осъжда подобно поведение. Но Бог го съди.

Източник: In Faith Alone

Превод: Радостин Марчев

Photo: EKOHZ