"Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме." 1 Коринтяни 12:12 – 13
Вярваме ли, че Бог гледа на Своята Църква като едно цяло?! Вярваме ли на Словото, че всички ние сме едно и че силата ни като вярващи се крие в единството ни? Мисля си, че целият ни християнски живот се гради на тази истина. Ако всеки от нас приеме и заживее дори само с тази истина, без да е разбрал нищо друго за християнството, животът на църквата никога не би бил пораженски.
Победата на църквата се крие в единството. Ако искаме да вземем пример за църква, революционно променяща света, ние трябва да погледнем Ранната общност от вярващи, а тя беше силна и единна църква. Неслучайно Словото сравнява църквата с тяло. Аз често обичам да казвам в нашата църква, че моето действие или бездействие оказва ефект върху всички части на тялото Христово. Получих това откровение преди години. Бог ми показа на сън как един човек плете кошница и преди да започне, той шлайфа, глади и оформя всяка лента, за да е гъвкава и да може да се сплете с другите ленти. Беше откровение за мен и пожелах да бъда част от тази кошница – от този съд за почтена употреба.
В днешния свят, пълен с различни идеи, различни ценостти, религии и вярвания е много трудно, човек да се впише и да вярва в единството. На почит днес е индивидуализмът. Колкото по-различен си, толкова по-интересен си и хората се стремят да живеят като независими личности. Дори идеята за брака бива все по-измествана от идеята за самостоятелен живот в изолация. Хората се страхуват да създават близки, дълбоки и трайни взаимоотношения. Боят се да не бъдат наранени и все по-рядко са искрени във взаимоотношенията си с околните. Светът ни е убедил, че е по-добре да се борим сами и да не очакваме от никого нищо, за да не бъдем разочаровани. Все по-често чета и чувам подобни изказвания, които насърчават хората да бъдат недоверчиви и изолирани. Отказвам да вярвам, че това е Божията воля за света ни и за църквата ни.
Словото ни дава много примери за това как Бог гледа на нас като на едно цяло.
Когато Мириам и Аарон говореха против брат си Мойсей (Числа 12 глава), Бог наказа с проказа Мириам за 7 дни, но всички евреи стояха и чакаха, тя да се очисти, за да продължат. Тя беше извършила нещо нередно, но нейното действие оказа влияние върху всички. Колко пъти цървата е чакала някой от нас да се очисти?! Или предпочитаме да "режем до здраво"? А дали не се е налагало църквата да стои на едно място заради мен?! Свикнали сме да обвиняваме водача, ако липсва духовен растеж, но Бог днес ни предизвиква да потърсим дали и в нас няма причина за духовния застой на мнозина. Защото пред Бога ние сме едно!
Когато Исус Навиев влезе в битка и завладя първия град от обещаната земя, Ерихон, Бог беше заповядал да не се взема нищо от този град. Всички животни трябвапе да се принесат в жертва на Господа, златото и среброто и медните съдове да се дадат за Господа. Всички мъже послушаха Бога, свириха с тръбите, докато паднат ерихонските стени. Представяте ли си, ако те не бяха единни? Ако някой от тях не искаше да участва в това, НО ЕДИНСТВОТО СЪБАРЯ СТЕНИ ! Единството руши крепости и окови.
Имаше обаче един мъж на име Ахан, който си хареса нещо от този град и си го взе. Никой не го видя. Животът си продължаваше, евреите се радваха на победата си, но когато тръгнаха към втория град, започнаха да губят. Много често и ние като църква претърпяваме поражение и първата причина, която трябва да потърсим, е грехът, но липсата на единство е също сред основните причини. Този човек мислеше за собствените си желания и пренебрегна заповедта на Бога. Открадна и скри нещо, което принадлежеше на Бога. Тогава Исус Навиев започна да се моли и попита Бог защо врагът им надделява. И тогава Бог каза, че израилтяните са съгрешили. Не каза, че Ахан е съгрешил, а че те като едно цяло са съгрешили и гневът му пламна върху тях.
А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: защото Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че Господният гняв пламна против израилтяните. (Исус Навин 7:1)
Единството в църквата винаги е било трудно, за жалост. Много по-лесно е да гледаме и критикуваме грешките на хората около нас, но това не носи промяната, за която сме призовани. Прошката променя, а не камъните, изхождайки от историята с блудницата (Йоан 8 глава). Исус ѝ прости, вместо да я осъди на смърт с камъни. И ако Той се примири с онези, които Го приемат, и ни обикна всички, такива каквите сме, вярвам, че очаква същото от нас. Ако Христос е седнал отдясно на Божия престол и мисли добро за нас и ни призовава да мислим като Него, дали не очаква една единна и обичаща се църква?!
В Йоан 17:11 четем молитвата на Господ Исус Христос, преди да отиде на кръста:
Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
Ако искаме да живеем достоен и победоносен християнски живот, няма как да не минем през смирението, прошката и да стигнем до единството. Църквата трябва да е пример именно в това. Призовани сме да бъдем сол и светлина, но ако солта обезсолее, става безполезна. Ако църквата не е едно, то тя е наполовина мъртва. Затова ви призовавам, мили мои братя и сестри, да гледаме на ближните си, както вярваме, че Бог гледа на нас. Да копнеем да бъдем една чиста и свята невяста, която да чака Младоженеца.
Силата ни е в единството!