ЕВ: Много Ви благодаря, че приехте да се включите с това интервю. Моля Ви, в началото да се представите: От колко години сте семейство? С какво се занимавате? Деца? Хобита?

Загорчеви: Ние сме Веселина и Васил Загорчеви от гр. Бургас. Семейство сме от 28.7.2013г. Израснали сме в църква "Благовестие" Бургас, където понастоящем служим с каквото можем (хваление, слово, домашна група). Развиваме собствен бизнес. Веси се занимава с графичен и уеб дизайн. Имаме две прекрасни дъщерички – Емануела на 6 г. и Майя на 2г.

ЕВ: Библията казва, че човек ще остави баща си и майка си, и ще се привърже към жена си. Във вашия случай, Веси остави своето семейство, родители и прекоси океани, за да бъде с Васко? Моля ви, разкажете ни малко от вашата приказка. Как се взема такова трудно решение?

Веси: Всъщност, ние се познаваме от деца, понеже сме израснали в една църква, но когато бях на 15 г. родителите ми решиха да емигрираме в Нова Зеландия. Истината е, че аз още преди да замина имах симпатии към Васко, както и той към мен, но той беше и по-голям и беше твърде рано за такава връзка. Когато заминах, се чувахме по Skype от време на време, но постепенно видяхме, че няма смисъл, тъй като нито той можеше да дойде там, нито аз можех да се върна. След като завърших средното си образование в Н.З. реших да запиша специалност "Туризъм, пътуване и интернационално летене" с идеята да стана стюардеса. Мечтата ми беше да пътувам и имах свой план за кариерно развитие за няколко години напред. Много учих и на дипломирането дори получих награда за най-висок успех, поради което бях сред най-желаните кадри от всички авиокомпании, които назначаваха към онзи момент.

Изведнъж започнах да си представям как летя по-често до България и се виждам с Васко. Тогава се замислих, че за да си мисля за това, явно още има някакви чувства. Написах му един имейл, в който направо ги излях, след което дори му звъннах посред нощ (българско време), за да стане и да го прочете, понеже нямах търпение да разбера дали и той изпитва нещо към мен. Оказа се, че и той все още е таил чувства към мен и започнахме отново да се чуваме. След буквално няколко разговора ми предложи брак. Между другото, в същия ден получих имейл с предложение за работа от авиокомпанията, за която най-много исках да работя. Но направо изтрих имейла и реших, че по-важно е при кого се прибирам вечер, отколкото това къде отивам на работа сутрин. След това Васко дойде до Нова Зеландия и ми донесе годежен пръстен. Моите родители също бяха щастливи, защото много го харесваха. И с тяхната благословия след няколко месеца стегнах куфарите и се прибрах в България. До този ден никога не съм съжалявала за избора си.

Васко:   В допълнение на историята ни, която Веси разказа по-горе, искам да споделя следното. Веси категорично ми показа, още преди да сме семейство, че ще ме почита като глава на дома. Това беше и си остава много важно за мен. Тя жертва не само това да живее далеч от семейството си, но и собствените си амбиции и възможности за развитие, за да създадем семейство и да бъде с мъжа, когото обича. Това ме трогна и съкруши до такава степен, че бях готов да направя всичко, което мога, за да е щастлива. Винаги ценя високо жертвата ѝ. Припомням си я, за да не я приемам за даденост. Радвам, че сме щастливи в България и с Божието водителство сме взели правилното решение. 

ЕВ: И двамата сте толкова харизматични и имате различни дарби. Когато ви гледам, ми идва мисълта, че наистина сте родени един за друг? Има ли наистина допълване в брака?

Веси: Не мисля, че всеки има „съвършена половинка“, която да намери и с която ще се допълва така, че никога да няма различия и неразбирателства. По-скоро мисля, че всеки брак изисква усилие и работа от двете страни, за да може нещата да вървят гладко. Когато истински обичаш човека до себе си, правиш тези усилия с по-голяма лекота.

Васко: Наскоро чух следната фраза: „Много хора искат да имат брак за милиони, но искат в същото време това да им струва 10 цента усилие“. Е няма как да стане! Изискват се постоянни усилия, много посвещение и работа върху брака!

Лично за нас, мисля, че различията ни сработват добре, тъй като моите силни или слаби черти се допълват от нейните. Колкото и добре да си пасваме в доста области, в много други има „търкане“ и напасване.  И пак си припомняме, че за да вървят взаимоотношенията ни трябва „работа, работа, работа“.

Колкото до даровете, дадени от Бога – осъзнаваме, че имаме отговорност да ги развиваме, защото се стремим да сме верни настойници на това, което ни е поверено. 

ЕВ: Голяма е насладата на вашите близки и приятели, да ви гледат особено по време на хвалението в църквата ви. Вие служите от все сърце.  Как бихте насърчили тийнейджърите, които биха искали да се включат в някое служение, но се боят да не се изложат? Кой ви помогна в изграждането и използването на вашите музикални дарби?

Веси: Истината е, че особено след като се появиха децата, за нас не винаги е лесно да сме редовни на репетиции (с децата ни), така че постоянно се оглеждаме за нови, свежи попълнения, на които постепенно да предаваме щафетата. Бих насърчила младите да не се срамуват. 

Васко: Благодарни сме на Бога за възможността да сме в служение, както и за насърченията, които получаваме. Служенето със сърце, желание и страст наистина е ключ към това ти самият да се чувстваш удовлетворен и изграден, като в същото време да докосваш и другите.

Ние с Веси сме част от служението на хвалението в църквата ни от 15 годишни. Таланта сам по себе си не е достатъчен. Иска се труд, усилие и посвещение да израсне човек в служение.

Горещо насърчаваме младите хора в църква, още от тийнейджърска възраст да се включват в тима на хвалението, да идват на прослушване, да участват в репетициите ни, да учат инструмент, да учат текстовете на песните, да бъдат активни. Ако имат талант, който могат да използват за Бога, да инвестират време и усилия да го развиват. В ученическа възраст, човек има толкова време, което може да използва. Този ресурс, не е на разположение в такава мяра на семейните хора с деца.

Много ценя млади хора, които имат смирение. Това винаги е добър трамплин за израстване, тъй като показва готовност за поправление и растеж, както и липса на желание за самоизява. 

Винаги се радваме да видим отдадени млади хора и гледаме всячески да ги насърчаваме. 

 ЕВ: Как се променя любовта в брака, когато се появят децата?

Веси: Децата много сплотяват двамата партньори, но в същото време отнемат много от вниманието и енергия на съпрузите, които отиват за грижата и възпитанието; да не изпуснеш кой какво е преживял в деня си; също така задълженията в домакинството стават доста повече, особено когато децата са малки. Понякога без да искаш пропускаш да прекараш качествено време с парньора си, което може да доведе до отчуждаване. Затова ние гледаме да планираме време само двамата поне веднъж седмично (не винаги се получава), в което да излезем на среща и за да продължаваме да прекарваме време като двойка.

Васко: Благодарим на Бог за тези две огромни благословения в живота ни. Истината е, че в желанието си да сме отдадени родители, ни се налага да жертваме не само от личното си време, но и от времето ни с лоюимия човек. Изисква се много добър мениджмънт на времето. Понякога ни се получава, понякога не толкова добре. Ако оставиш нещата на самотек, се получават пробойни, които се задълбочават с времето. Ние сме решили да отдаваме приоритен на нашите взаимоотношения за да можем да поддръжаме огъня. 

ЕВ: Според вашия опит от 8 години и 2 толкова красиви принцеси, има ли формула за успешен брак?

Веси: ха-ха ако някой я е разбрал нека да ни я изпрати.

Васко:  Това, което сме разбраи до тук е следното: Всеки ден, всеки от нас трябва да полага нужните усилия и жертви за да можем да функционираме хармонично като едно създание. И да бъдем готови да растем повече и повече.

ЕВ: И двамата сте израснали в християнски семейства, със здрави ценности и морал. Какво е предимството на приемствеността? Имало ли е период, в който сте поставяли под съмнение библейските принципи на вашите родители?

Веси: Имало е период в тийнеджърските ми години, в който съм била по-далеч от Бог, но това, което родителите ми са посяли в мен от най-ранно детство, винаги е стояло дълбоко в ума и сърцето ми. С времето се уверих, че няма по-добро от живота с Бога.

Васко: Определено да израснеш в семейство с християнски ценности и морал е голямо благословение. Родителите ми още от началото на вярата си са били в служение на Бога и винаги са били пример за грижа към ближния. 

Тъй като рано останах без баща (татко почина, когато бях на 13 години), майка ми беше човекът, който полагаше големи усилия и грижа за възпитанието ми в юнишеска възраст. Въпреки бурните периоди на младежките години, постоянството и непрестанното й усърдие  ме държаха като котва за вярата. В по-късен етап, когато имах трудности, имах възможността които да изпитам библейските принципи, с които съм закърмен. Това ми помогна да направя съзнателния избор, като възрастен човек (пълнолетен) да следвам Бог с цяло сърце, така както Той очаква от всички нас.

ЕВ: Кое е най-определящото във възпитанието на децата в един християнски дом?

Веси и Васко: Да бъдеш добър пример! Особена е отговорността на бащата поради съображението, че когато запознаваме децата си с образа на Бог като баща (Отец), те подсъзнателно правят аналогия със земния си баща. И е много важно, според нас, правилните характеристики на бащата да изпъкват на преден план, въпреки несъвършенствата ни като човеци.

Също така изключително важно за нас е да демонстрираме единство пред децата си, особено спрямо възпитанието. Мислим, че това вдъхва сигурност и на самите деца.

И не на последно място да показваме на децата си, че мама и татко се обичат!