Много води не могат да угасят любовта; реките не могат да я потопят.
Песен на песните на Соломон 8:5-7
Напоследък размишлявам и си припомням доста неща от книгата Песен на песните. Напоследък тя служи за подновяване на силите ми и ми помага, когато съм изтощен. Така книга ме освежи духовно и отново събуди в мен собственото ми посвещение към Господ Исус и поднови желанието да Му служа.
Исус предсказа, че едно от нещата, които ще се случат в последните дни, ще бъде, че поради нарастването на злото, любовта на повечето вярващи ще охладнее (Матей 24:12). Неговите предупреждения и обвинения, когато говорим за последните времена, често ни призовават да издържим, да устоим или да останем твърди до края.
Направи ми силно впечатление, че ние можем да преодоляваме изтощението, когато поддържаме любовта си към Христос жива. Любовта е тази, което ни мотивира, вдъхновява и ни принуждава да правим най-големите жертви и дела за Бога. Любовта ни мотивира да се противопоставяме на онези неща, които ни карат да правим иначе рационални човешки избори. Любовта ни дава сили да издържим всякакви страдания и премеждия.
Когато се чувстваме уморени, не се нуждаем просто от повече човешка смелост. Умората или изтощението е знак, че имаме нужда нашата страст и любов да бъдат събудени и подновени от любовта на Бога. Исус не ни осъжда в нашата умора. По-скоро Той ни призовава да си починем, да помним и да пребъдваме в Неговата любов и нашата любов към Него. Изтощението е напомняне да разчитаме на Христос и да черпим от Неговата божествена сила. Неговата любов никога не се променя и винаги пламти за нас. Издържа вечно и през всички сезони. Божията сила никога не се изчерпва и Той никога не се уморява или изтощава. Неговата любов е тази, която ни влива от Неговата сила. Христовата любов ще поддържа и подновява и нашата сила!
Много от нас преминават през трудни период като в пустинята. Пустинята е символ на сурова реалност, изкушения и изпитания. Но пустинята също така ни учи да разчитаме и да се облягаме напълно на Господа, а не на нашата собствена човешка сила. Да, трябва да обичаме Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила. Но любовта Му към нас е тази, която ни позволява да Го обичаме по този начин, тъй като зависим от Него.
Това е проста, но дълбока мисъл. За да поддържаме нашия живот и сърца, трябва да получаваме милост от Бога, да си почиваме, да разчитаме на Божията любов да ни укрепва. Когато Му се подчиним изцяло и разчитаме на Него с пълно смирение, Той ще ни укрепи, освежи и поднови силата ни. Ключът към обновяването на нашата сила е любовта към Бога и нашата любов към Него в отговор.
Затова апостолът ни напомня 1 Йоан 4:19: "Ние обичаме Бога, защото Той пръв ни възлюби."