Българите имат една поговорка: „Добрите момчета отиват в рая, лошите – където си искат“. Християните може да я намират за забавна, богохулна или глупава, но истината е, че в мнозина от нас е дълбоко залегнало убеждението, че Бог обича „добрите момчета“ и че ние трябва да правим същото. Разбира се, ние знаем, че спасението е по благодат, че Бог го предлага на всички и че ние трябва да проповядваме това като Блага вест. Но на практика ние искаме нашите църкви или приятелски кръгове да са сбор повече или по-малко от „добри момчета“ – и добри момичета. Нямаме нищо против те да имат лошо минало, но е важно сега, в настоящето, те да са го оставили зад гърба си. С лошото минало можем да се похвалим (Бях такъв и такъв, но Бог ме промени и сега съм нов човек), но лошото настояще търпим трудно. То създава неудобство и изисква много усилия – които ние често просто не искаме да положим. Затова ние обичаме „добрите момчета“ и претендираме, че Бог прави същото.

Историята от Йоан глава 13 удря центъра на тези представи и ги разбива на малки парчета.   

Исус наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан (Йоан 13:5).

Преди всичко идеята, на която чисто физическия акт на измиване на краката се явява метафора, е противоположна на образа за „добрите момчета“. Противоположна е и пъстрата компания, която Исус е събрал. Тук е Матей, бирникът – човек, когото бихме могли да наречем „леко криминален“. Тук е Симон зилотът, наречен така може би заради своята ревност, а може би понеже е представител на революционната фракция, приела същото име. От другата страна са Яков и Йоан, наречени „Воанергес“, синове на гърма, заради избухливия си нрав. А разпалено жестикулиращият мъж е Юда, който тайно краде от средствата за благотворителност. След малко Петър ще заяви, че е готов да умре за своя Учител само за да се отрече три пъти от Него няколко часа по-късно, а всички останали смелчаци ще се разбягат, оставяйки Го да върви Сам към кръста.

Исус знае всичко това, но продължава да мие краката им. Мартин Лутер чудесно изразява тази идея:

„Нашият милостив Отец…изпратил единствения Си Син на света и положил върху Него греховете на всички хора, казвайки: Бъди отричащият се Петър, Павел гонителят, богохулникът и потисникът, прелюбодеецът Давид; грешникът, вкусил плода в рая, крадецът, окачен на кръста. Накратко, бъди човекът, извършил всички грехове на всички хора“.

Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото, пише св. Лука (Лука 19:10). Не добрите момчета. Не тези, които са били лоши, но сега са се поправили. Не тези, с които е удоволствие да общуваш. Христос дойде, за да измие краката, които са мръсни.

Поне част от нашия призив като християни е същият. Ето защо да се заобикаляме единствено с добри момчета и момичета и да отблъскваме лошите не винаги е добър знак. Съзнателното допускане на „лоши“ в нашата компания, дори съзнателното завързване на такива приятелства – с всички неудобства, излизане от комфортната ни зона и дори рискове, които това носи –  е част от християнската ни отговорност. Както и миенето на краката им – работа, която по своята същност може да изглежда срамна и отблъскваща.

А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих? Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. (Йоан 13:12-17)

Следва продължение…