Всеки ден от декември ние се суетим за различни празнични неща, мислим, търсим, изразходваме време и рисурси за неща, с които искаме да зарадваме близките си, да изненадаме околните и … да удовлетворим себе си. Подаръците са израз на нашата обич, уважение и признателност към хората, за които са предназначени. Хубаво е и създава празнично настроение в душите ни, когато изразява истинския смисъл на акта – подаряване. 

Опаковането придава допълнителна стойност на подаръците ни, защото показва донякъде старание и усет към самия човек, но колкото и красив да е отвън пакетът ни, всеки търси съдържанието на кутията си.  Дарът е нещо, от което всеки човек до преклонна възраст се вълнува и някак по детски тръпне, разопаковайки кутиите, предназначени за него. Така ще e и тази година, леко прозаично и донякъде вълнуващо. Усеща се на моменти изтощение, което няма реално физическо обяснение, но се е зародило в душите на много хора и те търсят отговоритe, защото е време! 

“Докато опаковаме празника”, дали не пропускаме най-ценния подарък, Онзи, Който ни е поднесен в най-чист вид – неопакован? 

Можем ли да видим най-големия дар, Който някога сме получили всички ние? Дарът, Който не остарява, не губи смисъла си, се девалвира във времето и може да е завинаги в наша полза, когато знаем за Него и осъзнаваме потребността си от Него.

Времето, когато ще притихнем в рождествената нощ е времето, когато можем да Го усетим, да дадем свободата на духа си да се свържи с Него. Исус ни бе дарен, за да ни открие същността на най-големия подарък за всеки от нас – истината за вечността. 

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:“ 

Йоан‬ ‭3‬:‭16‬ 

Този дар е безапелативен и безусловен, неопакован и достъпен, реален и най-свят! Неговото приемане е личен избор, Неговото ползване е лично решение. Може да сме чули, може да имаме Библия и книги за Него, но те да стоят на полиците … Тогава ние не можем да ползваме Дара, Който е предвиден за нас и живота ни тук. Оставаме в заблуда, когато си мислим един ден , може би ще … Този ден е сега, днес, защото за утре не ни дадено да знаем предварително. 

Наред с многото красиви опаковки, нека опитаме да потърсим в себе си желанието за връзка с Този, Който всъщност празнуваме. Той е до нас, сега и в нощта на Празника … Чака ни и ще ни обгърне с неизменната си предана любов, отдавайки ни Себе Си, чрез Духа Си в цялата Си същност. Дори не е нужно да разопаковаме този подарък, можем просто да се “отпуснем в ръцете Му” и Той ще ни разкрие цялото чудо на Рождеството.

Нека празнуваме, като знаем какво! 

Нека отдаваме, без са търсим в замяна.

Нека приемаме повече от Него, за да усетим най-чистото и величествено удовлетворение от най-скъпоценния подарък, специално приготвен за всеки от нас, тук и сега!  

Той ни чака! 

„Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.“

‭‭Псалми‬ ‭33‬:‭20‬