5.8 C
София
събота, април 11, 2026

Велика събота – тишината след „Извършено е“

Велика събота е може би най-тихият ден...

Велика събота: целебната тишина

Отмина Разпети петък! Труден ден, изпълнен с...

Разказ на едно дърво

„Всяко дърво мечтае да порасне голямо и...

Врагът дебне по празниците

ОбществоВзаимоотношенияВрагът дебне по празниците

Врагът дебне дори (или най-вече) и по празниците. Бих искала да го напомня за всеки, който изпитва раздразнение, страх или безпокойство в тези най-светли празнични дни. Забелязвали ли сте, че наред с цялата еуфория на празниците, сред хората се шири и някакво, сякаш “необяснимо” раздразнение. 

Какво е това и кому е нужно да си “разваля настроението” точно в тези дни? 

 

Наблюденията ми показват, че този вътрешен дисбаланс и поява на раздразнителност идва във всеки човек (позволил това), чрез слабост, която притежава и му е уязвимо место. Казано по друг начин има определен духовен дефицит. 

 

Из опашките на магазините се чуват раздразнени гласове, хора се засягат изключително силно от реакциите на продавачките, а това да бъдем незабелязани или “нелайкнати” – буквално може да ни съсипе добрия ден. У дома домакините се суетят и изнервят, че нищо не се случва по техния план, децата мрънкат “повече”, а мъжете или не забелязват огромното количество работа у дома, или са прекалено ангажирани в нещо навън. На фирмено парти е възможно, колега да ни е подразнил с отношението си или тотално да ни е неглижирал, а някоя друга жена може би е по-слаба, пищна или “наконтена” … Многобройни са примерите и всяка минута нещо може “да се случва”. Напрежението расте, а хората сякаш сами блокират възможността си за пълноценно празнуване.  

 

ЗАЩО …? Защо, сякаш се случва толкова сгъстено по време на най-големите ни празнични дни? 

 

Лично аз имам пълното (за себе си) обяснение по темата, но отговорът е един и е еднозначен – “врагът не спи”. Дори по-лошо, както обичам да казвам: “дяволът работи на пълен работен 24 часов ден”. Всеки човек бива ударен на мястото, което му е слабо. Точно там идва изкушението и проявата на недоизчистените или необработените ни слабости. Което само по себе си, би могло да ни послужи, изваждайки на светло, това, което е нужно да отработваме по себе си … стига да имаме такива нагласи. 

 

Когато имаме дефицит на внимание (което е само в нашите глави), то врагът се постарава да ни организира подходящо представление, в което да ни покаже, че никой не ни уважава … дори в магазина, където видите ли – ние си плащаме. Когато имаме страхове от евентуални произшествия, пак той ни вкарва в главите всевъзможни “трагични” сценарии относно някоя от нормалните ни ежедневни ситуации; когато се опасяваме от болести или някаква здравословна слабост .. точно, тогава пред нас се развиват картини, разказани в кафенето, офиса (в моя случай – на заболекарския стол) или още по-пищно, може да са  разиграни в някой филм, който сме си пуснали, уж, за да се разтушим от “неволите си”. 

 

Как да се избавим от натрапчивите мисли, как да премахнем влиянието на дявола вътре в нас и да омаломощим провокациите и изкушенията му, които той, така или иначе ще се постарае да ни направи ? 

 

В този рождествен сезон, може би е най-лесно да се справим (противно на мисълта – уморен съм), защото е нужно само да си припомним КАКВО или КОЙ празнуваме след броени дни!

 

Исус се роди! Той, Божият Син дойде, за да отмахне цялото това напрежение, което тегне в душите ни, когато сме притиснати в поза “партер” при битката с врага ни. Той показа с живота Си, изрази чрез преживяните страдания на кръста и доказа с възкресението Си, че всичко, което се случва тук е само временно проявление, дадено ни за наше духовно израстване и надграждане. Всичко, което дяволът може да ни направи е да ни доведе до мястото на объркване, но и там ни чака Духът Божии, ако Го познаваме и приемаме и Му се доверим. 

 

Вярата, че ще се справим с трудните си моменти и изпитания, докато сме тук е силна и удържима, когато сме се доверили и оставили главната роля в живота си на Господ! 

 

„Ако падне, не ще се повали, защото Господ подпира ръката му,“ казва авторът на Псалми‬ ‭37‬:‭24‬ ‭‬‬

 

Бог е верен и “вече ни подпря”, като изпрати Сина Си, за да ни укрепи и даде надежда. Дойде, за да начертае изходния път и всичко, което Той ни остави в уверение на това, “че който се роди отново в Него, не ще погине”, а който се откаже от онази част от живота си, която не е по Неговия стандарт – “умрял е за Него” и този човек  ще бъде повече от жив и душата му в същината си ще е недостижима за врага, който ни дебне във всеки момент докато сме тук. 

 

„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“ (Исая‬ ‭9‬:‭6)‬ ‭

 

Празнувайки Него, нека преборим в себе си, всяка провокация на дявола и да преживеем пълноценна, светла и благословена радост!

 

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: