Краят на годината винаги е добро време за размисъл и оценка на изминалия дотук път. Почти по презумпция, ние мислено се отправяме към посрещането на новата година с планове и мечти.
Понякога това е времето, в което доволни от резултатите, внимателно си припомняме постигнатите успехи и амбициозно се надяваме да ги надминем в предстоящата година.
Друг път, за нас краят на годината може да прилича на дълбока въздишка, когато в ума ни доминира мисълта „свърши най-накрая тази трудна година“. На свой ред, неусетно, с надежда и въжделение, се устремяваме с позитивна нагласа към следващата, дай Боже, по-добра и успешна година от живота ни.
Без значение дали сме имали добра, пълна и плодородна година или пък е била тежка, скръбна или с куп неволи и предизвикателства, едно нещо като че ли се повтаря в нагласите ни – надеждата за предстоящата година. Тази надежда за светли бъднини, неизбежно се подхранва от изобилната празнична еуфория и неусетно ни зарежда с огромна доза ентусиазъм. Та нали в тази връзка са и всички щедри благопожелания, които отправяме към нашите близки – да са живи, да са здрави, весели, засмени, много успешни, благополучни и безброй подобни на тях. И тук аз лично срещам следното предизвикателство: „Доколко точно човек може да разчита на положителните си нагласи за предстоящото?“
Ето един откровен и личен пример от моето семейство за празничните нагласи, свързани с новата година. Последните две години бяха изключително разнопосочни за семейството ми. 2021 година беше година на небивало плодородие в живота ни. Сдобихме се с дългоочакваното семейно жилище, радвахме се на добра бизнес година, наситихме се с радостни преживявания. Благодарността ни към Бога преливаше и съвсем естествено, в края на годината, заредени с радостно очакване, се питахме: „Какво ли още предстои през 2022?“, „Дали въобще може да бъде надмината тази година по успех?“ Подобно на добре поглезени деца, у нас се породи утопистичната представа, че благополучието е една постоянно възходяща величина.
Още през първата половина на новата 2022 г., разбрахме, че този сезон от живота ни ще е различен, суров и нелек. Мъдрият цар Соломон ни предупреждава, че „Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето; Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване“ (Еклесиаст 3:1,4). За нас дойде време за устояване в тежко физическо страдание на член от семейството (с последвала операция), време за понасяне на огромно финансово бреме, предизвикателства и несигурност, но най-вече период, в което да се доверим на Бога за изхода.
Всичко това ни сполетя въпреки изобилието от получените сърдечни поздрави и благопожелания, независимо от извънредно позитивната ни нагласа, надежда и радостно очакване към новата година, при все нашата готовност да се развиваме и да гоним положените добри цели.
Дори в момента, когато споделям всичко това, аз неизбежно правя равносметка на изминалата година. Благодаря на Всевишния, че допусна буря и изпитания в живота ни, за да опитаме верността на словото Му, че: „…всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога…“ (Римляни 8:28). Когато тази истина заживее в нас като осъзнато и принципно разбиране, ние смело поемаме по вълнуващия път на доверие в Христос, който ни води към изграждане, усъвършенстване и плодоносен живот, за Негова слава. Тогава именно, християнинът разбира, че Божиите планове и намерения не пропадат. Така се учим да разпознаваме начините и времето, в които Господ ни подготвя за Неговите специфични цели, намерения и предназначение за всеки от нас.
Бъдещето винаги е неизвестно, все по-неясно и пълно с изненади, обрати и непредвидими събития. Непоклатимото доверие в Бога е най-сигурното и мъдро нещо, което християнинът може да има като фина настройка на сърцето и ума си.
Наред с благодарността, че Бог е бил и винаги ще е до нас, пожелавам за всички от сърце:
Да бъдем смели и развълнувани от това, което Бог ще извърши в живота ни.
Да изобилстваме с Божията радост, наша сила.
Да имаме твърдост в неизбежните изпитания.
Да растем в мъдрост, доверие и разбиране за Бога.
Да сме здрави докато сме живи.
Нека Господ да изпълни Своята воля в живота ни!
Васил Загорчев е на 36 г., щастливо женен с две деца, библейски предприемач от Бургас.