Ето ни в месеца, когато по-често – отколкото обикновено, – се обръща поглед към жената, независимо дали е майка, любима, учителка, колежка, приятелка.
Ако перифразираме мисълта – зад всеки велик християнин стои една велика жена на вяра, която го е подкрепяла, разбирала и молела за него, ще отдадем почит на мнозина безименни сестри. Служили на Бог, защото го обичат и милеят да Го следват, не за да получат непременно благословението Му. Бог за мнозина самотници е единственият им приятел и изповедник.
"Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово…подражавайте на вярата им.”
Евреи 13:7
За първи път чух за Бога от нея, от Ваня Иванова. Бяхме студентки, сближихме се на бригадата преди началото на учебната година, и тя отвори за мен чудната врата към един необикновен свят, към вярата и чудесата. Дойде в дома ни, молихме се и тогава както две бебета, едва започнали да се хранят с духовно мляко (тя новоповярвала, аз съвсем неука), отправихме молби към Царя на царете да ми помогне да взема следващия си изпит и тук внимание! – като ми покаже номерата на въпросите, които ще ми се паднат. Виждате провокативността и заблудата ни! Слава Богу, успях, но после с Ваня си дадохме сметка, че действията ни са били наивни, неправилни и смешни. Вярвам, че Той ни протегна ръка, за да не отхвърлим любовта Му и да продължим да вървим по пътя на светлината и надеждата. С четене и търсене, с общуване с християни.
С доза ирония сега, припомняйки си в подробности историята, си мисля, че Бог хем се забавляваше на нашето незнание и притеснение, хем очакваше да не повтаряме неразумния си експеримент.
Ваня е човекът, с когото споделях тревогите си и настоявах да ме поддържа в молитви, търсех отговори на въпросите си. Обичах я, ценях я.
Днес тя е при Бога, но никога не забравям нейната всеотдайност и човещина, щедро сърце и благост. Бог дойде при мен чрез свидетелството й, когато ми разказваше, че е повярвала лицето й светеше. Приличаше на момиче с ореол.
В ходенето ми с Бога съм благодарна и на сестрите: Лили, Надя, Здравка, Диляна. Успокояващо и прекрасно е да си наясно, че каквото и да си сторил – ще те изслушат и насърчат, няма да те накажат с думи или пренебрежение и се скрият в "телесната си хижа". Любовта им ще те превърже и дари с най-доброто.
Да си благодарен е привилегия. Радостта, изтичаща на потоци от теб, е заразителна и вдъхновяваща. Благодарността е възклицание на душата ти заради отдадеността на жените, които са приели и за своя, твоята нужда от молитва, изслушване и съветване. Прегърнали са те, понякога от разстояние, но искрено, с обич.
Благодаря ви, сестри, че не ме отхвърлихте и не се скрихте зад умората и ежедневните проблеми.