Може ли жена да не се смили над рожбата си?

Знаеш, чувстваш и жалиш децата Си, Господи! Излял Си се в тях, както жена доброволно дава тялото и душата си на още нероденото. 

Както майка жали чадата си. Не е ли това част от Твоя план, Господи, да ни разкриеш Себе Си? 

Ти си създал майките. Ти  ни въвеждаш в тайнството да копнеем, носим и  износваме друг живот в утробите си. Тренираш женската природа и я разгръщаш като цвете с нежност и търпение 9 месеца. Даряваш ни болката  на откъсването и радостта от досега на късчето чудо! Как майка няма да знае и чувства с всички сетива и сърце детето си!?

Ето такъв си Ти! Завиваш с пелена от обич болното телце. Стопляш го с много изпратена обич на люде отблизо и далече. Ооо, няма значение откъде ще я намериш тази спасяваща обич за човека, ранен от мъка. Ще изровиш земята и небесата, но ще му поднесеш  живителната глътка любов. Дори и да не отваря устата си и да не иска, Ти ще си над него. Ще заповядаш на ангелите Си да шепнат настойчиво в мислите на хора и те ще отключат обич.

Ще проговориш в много сърца и те ще полетят на помощ. Ще натовариш облаците Си с мили слова и те като верни пощальони ще изпълнят заръката Ти. Твоята армия ще стои в молитвен страж, когато агонията гърчи детето Ти. Ще спреш с властта на Победител талазите тъмнина и ще очертаеш граница. Ще  вдигнеш рожбата Си над нея и ще я положиш в тихите покои на Твоя необясним мир.

Ще излееш с нежна мелодия целебния Си елей върху раната. Ще бдиш и нито за миг не ще оставиш само чадото Си. В унеса на заспиването ще прибавяш капки радост. Бавно и внимателно ще изстъргваш загноялото от душата му. И насън, за да не го боли толкова.

Ще изкарваш от спомените на живота му само  сълзи на  радост и ще замесваш с тях билковата Си отвара. Ще сменяш бинтовете и запълваш със соковете Си дупките. Ще заповядаш на ветровете Си да отвеят лошите мисли надалече. А после пролетният дъжд на надеждата ще измие спомена от ожуленото и кървящо сърце.

Ще задвижиш с Духа Си далечни планини и те ще отпушат извори жива вода. На ръце ще го носиш детето Си до тях. Денонощно ще му показваш на лентата на сърцето радостната  Си  вест. Ще му я пееш в ромона на небесното вдишване непрестанно, докато чуе Теб в пулса на сърцето си.

Ще го замаеш с аромата на изцелените Си планински цветя. И ще го молиш да диша Теб! Да вкусва Твоята сладост! Да пие Твоята любов! Докато се излекува и приседне на болничното легло.

Ще го вдигнеш нежно, за да не загуби равновесие от  живителната Ти сила. Ще прибавяш обещанията Си в очите му. И ще чертаеш светлите хоризонти на вървенето тук и после.

Ще запалиш замъждялия фитил и ще разгориш огъня на Светия Утешител. В ръцете му отново ще положиш светото Си Слово като светило в трудния път на изкачване.

– Ходи, Мое дете, пристъпвай смело и бъди будно в светлината Ми!

Не, никога няма да го оставиш, то от Теб е излязло! Ти си го замечтал, заченал и износил! Ти си го раждал в плана Си преди хиляди години. Десетилетия си чакал и чукал на портите на сърцето му. Плакал си с него в мъките на житейските заблуди! Ти си бдял над него!Ти си платил цената за неговия минал бунт, заблуди и грешки!

Ти си го възлюбил! Безкрайно повече от  майка, що люби и жали чедото си.

Величието на любовта Ти, Господи, е несравнимо  по-голямо! Бдиш и повтаряш, че "Никога няма да те забравя, никога няма да те оставя!"

"Може ли жена да забрави кърмачето си,  да не се смили над рожбата на утробата си, дори и тези да забравят, Аз пак няма да забравя!" 

                                                                                                                                                                                   Исая 49:15