Много често напоследък чуваме следното в разговори между познати: “Променят се хората, стават по-лоши…” Странно, кои хора, нали всички сме част от това общество, от “тези хора”? Ако ни се струва, че всички се променят, това вероятно означава, че ние също сме в това число. Аз лично съм се усещала в тези съждения по време на подобни разговори и може би и заради затова съм започнала да търся причините за тези промени в себе си.
Ако всеки от нас се вгледа по-надълбоко, навътре в себе си, ще открие чувства, мисли, рани и съкровища, за които дори не е подозирал. Точно тези неща ни карат да се “изменяме” и да правим личния си свят различен. В каква посока ще бъде различното – зависи от всеки от нас. Търсейки корена на някои от личните си провокации “случайно попаднах” на следните думи от Словото.
“И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.“ (Матей 7:12)
Какво ни разкриват тези думи за нас самите? На пръв поглед изглеждат невъзможни за изпълнение в днешните ни времена. Всъщност е много просто … Бихме могли да живеем значително по-леко и без притискащи ни натрапчиви мисли, когато можем да приемаме простичко нещата в ежедневния си живот. “Няма да кажа това на човека, защото ако го каже на мен, ще ме заболи” или “Няма да постъпя по този уж добър за мен начин, защото насочено към мен – това действие би ме наранило.”
Толкова е естествено и просто на пръв поглед, а в същото време е доста трудно за живеене. Трудно е, защото нашият вътрешен глас, подклаждан от вечно изискващото ни его, е готов във всяка секунда да търси “под вола теле”. И така, без дори да усетим, може да сме наранили неумишлено човека срещу нас с дума, действие и дори с … мълчание, на което в отговор да получим съответната обида.
Защо ние самите се поддаваме на тази манипулация?! Защото в някакъв момент друг човек се е отнесъл към нас по този начин и ни е направил част от този порочен кръг. Как да излезем от тази убийствена схема – трудно, но възможно! Ясно и категорично е нужно да ГО пожелаем, след което всичко ще съдейства перфектно за нашия план по пътя към Изхода. Може да е труден пътят към тази свобода, но веднъж вкусили нейната освежителна сила, ние сами ще търсим приложението ѝ всеки път, щом тихият манипулативен глас ни подкани към мисъл, действие и форма на обида. Ако успеем да удържим личния си “фронт на обида”, то и ние самите няма да нараним, макар и неволно другия човек. Това е начинът да прекъснем веригата, която ни държи в робството на собствените ни страхове, огорчения и вини.
Има ли лесен начин за това разчупване и излизане извън владението на манипулацията ? Лесен не е, но със сигурност го има! Тръгвайки навътре в себе си, човек може да открие много интересни ситуации, за които не е подозирал. Тяхното пълно разкритие ще ни донесе ново разбиране и различна перспектива, през която да отсъждаме правотата във взаимоотношенията си. Имам личен пример (не един) за това.
Близък до мен човек никога не ме е засягал пряко, нито с дума, нито с действие, но същевременно от години съм усещала неговото макар и прикрито раздразнение в общите ни събирания. Понеже формата, в който сме, изисква нашата близост ние негласно сме се опитвали да бъде поне любезни, макар и куртоазно. В един момент, обаче, аз усетих силна лична обида, която макар и да няма видима причина, съм подхранвала сама в себе си … Провокирана да намеря изхода, започнах да оглеждам тези взаимоотношения. Какво открих?
Много ясно се разслои между многобройните случки моето подобно поведение към човека. Несъзнателно съм допуснала да се държа резервирано в доста ситуации, защото съм се страхувала другият да не се отдръпне, да не усетя отхвърлянето. Бях много изненадана, но и същевременно провокирана при разкритието на тази картина. Изведнъж, започнах да виждам през различен ъгъл срещите и ситуациите си с този човек. Някак, съумях да разбера неговите мотиви, неговите страхове и грешки, които самата аз неволно съм подхранвала… Видях порочния кръг, в който сме се въртели с години. А сега, как да е нататък, как да изляза от това кълбо?!
С противопоставяне на страха и с отпускане в любовта! Разбирането, че всеки човек има роля в живота ни, че не е случайно попаднал там, ни дава разбирането, че Някой го е поставил. Онзи, Който предопределя нашите съдби и ни дава възможности да се изграждаме и изменяме към по-добро, като се научим на доброта и любов. Той е промислил, защо да бъдем в различни ситуации с всеки човек в живота си тук.
Ако загърбим с разбиране маскираните, като “лошо поведение” болки на другия, можем да продължим напред, отдавайки любовта си и търсейки прошка за себе си и него. Правейки това за другия човек ще се убедим, че след известно време ние самите ще получим добро отношение към себе си! Вярно, няма да е по лесния начин, няма да е по широкия път, но изходът през тясната пътечка на истински светлата любов ще ни изведе в лична свобода към Истинския простор в живота ни още тук и сега! Заслужава си!
„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.“ (Матей 7:13-14)
Дали е лесно?! Нека да опитаме!