Застой! Плашеща дума в забързания ни свят! Дума от негативния речник на днешното кариерно насочено поколение. Звучи срамно като възпираща бариера, секваща реките щастие и успех. Дали като застояла вода в езеро или стопирана магистрала, нереализиран проект и охладняване в отношенията. Дали липса на смелост да изречеш решителните слова и подпишеш сделката. Застой в мечтите, професията и семейството. Застой в движението на потоците мисловни процеси, управляващи волята и амбицията ти.
Във видимия свят четем застоя като мързел, страх и липса на инициатива. И някак си бягаме от него, дори да си признаем не смеем. Страхуваме се да не попаднем в това проклето зациклено състояние. Не, ние трябва да сме мобилни, адаптивни, вечно вършещи нещо, забързани, задъхани, достигащи и добиващи, успешни, пробващи, неуморни и постигащи…
В природата това безпокойство да спреш и се застоиш го няма. Дори е цикличен принцип при дървета, морета, зверове и птици. Всеки застой и затихване е последвано от красиво избухване и цъфтеж, преобразяване и размножаване.
Точно така е в духовното измерение на телата и душите ни. Защо иначе Господ би казал: "Млъкнете и познайте, че Аз съм Господ!"? Само когато спреш, можеш и да млъкнеш с човешките си философствания. И ще чуеш Неговото обяснение за твоя застой, и Неговото поправление и съвет! Тогава ще стъпиш на вечното Му обещание и ще тръгнеш с утроени сили и любов.
Как бихме спрели насред вечното ни търчане и правене? Би ли било по-безопасно за нас, ако Той внезапно ни спре в Своята суверенност да ни спаси от нас самите?
Защо ли тогава приемаме застоя като състояние недобро и противопоказно?! Не е ли планиран застоят от Знаещия сърцата ни!? Галопирането през дните някак се
забавя и присядаме за уж кратко. Спираме, оглеждаме се и застояваме по- дълго, отколкото сме планираме. Понякога напълно отпускаме юздите на пришпорените си коне. Дори и да полегнем си позволяваме под тишината на говорещото небе. Мълчим в принудителното стоене. Понякога недоумяваме, друг път се наслаждаваме и очакваме изпълване…Но винаги има смисъл застоят!
Защо? Защото душата ни го иска. Защото духът ни го копнее. Да стихнем и спрем суетливото си ходене по земята. И в облекчение да предадем тревогите си на Бога. Освобождаващо отприщване на ненужното! И нов заряд вяра и дързост, че ще скочим на следващото стъпало на доверие и познание на Господа!
Само застоят ще ни отпусне тези дни или месеци на безвремие, в които познаваме кои сме и от Кого сме и защо сме тук. Застоят носи отрезвяването на хладната локва кал, от която сме сътворени.
Застоят спира изнурените от надпревара и боричкане с времето тела. Потапя спрелия човек в мъдростта на Словото, а то изчиства тинята от безмислено натрупани задачки.
Застоят задвижва всички набухващи в нас мечти. Впряга резервите с енергията на небето и разцъфват сърдечните търсения.
Застоят осигурява времето за промяна, той фокусира погледа в истински важното. Той разгръща пред очите лентата на допуснатите грешки. Застоят във физическия свят е моментът на стъпване върху трамплина в духовния. Когато познал Ориентира, скачаш за оттласкване с цялата твоя и Негова мощ, за да се издигнеш над локвата застой и вкусиш небесната лекота.
Застоят ражда промяната и обновяването в умовете ни. Кризата на застоя е шансът да се приближиш към изначалната ти същност. Всичко в света е в процес на редуване: растеж, движение, застой, избуяване, цъфтеж, плод, увяхване и пак отново.
Застоят не е само спирачка, задържане, стагнация и криза. Той е и покой, тишина, затишие, безмълвие, мир и успокоение. В това точно време можеш да чуеш Него в себе си.И да се оставиш да те навигира и изпълни с радост. И тогава няма да са били напразни думите:
"Замълчете и знайте, че АЗ съм Бог; ще се възвися между народите, ще се възвися на земята."
Псалм 46:10