Когато търся конкретен отговор на въпроси около обикновени житейски ситуации, съм силно провокирана от Словото, което “е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.” (Евреи 4:12)
В случая провокацията към мен дойде от думата дръзновение, която буквално се заби в мен и отвори сетивата ми. По принцип зная нейното значение, но силата, с която думата влезе в сърцето ми, ме провокира да потърся дълбочината ѝ за конкретния момент. Ето, какво е нейното значение спрямо Тълковния речник:
ДРЪЗНОВЕНИЕ: себеотрицание, дързост, смелост, безстрашие, мъжественост.
Многолика и неподозирано силна дума, носеща мощен заряд във всяко от нейните значения. Всъщност точно дръзновението е гарант за нашата успеваемост във всички области на живота ни. Търсим резултатност в пътя си тук, независимо от вярата, която изповядваме с надежда, че нашите усилия ще бъдат възнаградени …
От Кого, към Кого съотнасяме своите очаквания и с каква стръв осъществяваме своите действия към мечтаните резултати?
Нищожността на светските ни постижения се самодоказва с тяхната непрекъсната непостоянност, която се увеличава с всеки изминат ден в “модерния ни свят”. Как тогава да поддържаме своята мотивация? За хората, които вярват във вечността и търсят опората си в Бога, този въпрос придобива друго, по-различно значение –
Как да поддържаме дръзновението в делата си тук, които със сигурност да ни отведат до Онзи, Който раздава правосъдието Си и издига до вечността душата ни?
„В Когото имаме своето дръзновение и достъп с увереност чрез вяра в Него.“ (Ефесяни 3:12)
Двете основни заповеди, които са оставени на хората от Исус, през времето на Неговия престой на земята, са лесни за възприемане и … трудни за изпълнение. Простото на пръв поглед отдаване и приемане на любов се оказва един от големите “препъни камъни” в ежедневието ни. Това е така, защото сме позволили на плътта ни да вземе надмощие и често тя крещи в битка за личните си претенции. Точно тук, на това място ни е нужно дръзновението, с което да се себеотречем в полза на другия (трудно за разбиране и още по-трудно за живеене). Обикновено проявяваме дързостта си в претенциите и взаимоотношенията си, вместо да използваме дързост и да проявим смелост във вземане на решения за личен отказ от определена себеправедност, когато това е потребно.
Понякога се нуждаем от смелост и вид мъжественост, с която да застанем пред света, за да оповестим личната си дръзновеност и вярност в изповядването на християнските си ценности и в отстояването на вярата ни в Бога. Отдаването на любов в този многолик и лицемерен свят не е свързано с осъждания, а с просветено оповестяване на истината, която може да спаси още една човешка душа днес от погибел и вечни мъки. Грижата за личните ни души е в пряка зависимост от проявата на вярата ни и допринасянето за нейното разпространение в света.
„В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.“
1 Йоан 4:17
Често пъти се усещаме объркани и залутани в безбрежието на светските злободневни суматохи. Това може и да обезсили нашето дръзновение, ако нямаме ясен Център и отправна точка, която да ни води в пътя към Него. Действията ни са в пряка зависимост от нашето просветление и търсене за познанието, което може да освободи нашата сила и дръзновеност в живота ни тук.
„Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност. От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него, относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко. Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога: и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него.“
1 Йоан 3:18-22
В търсенето на ежедневни отговори ние получаваме шанса да видим Неговото отражение в мислите си и така ще подобрим делата си, които ще ни водят към пълно удовлетворение и изпълване на живота ни с Божествения предначертан смисъл.
„Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.“
Евреи 4:16
Тук сме и все още имаме време, докато е ден. Бог е на една молитва разстояние!